С гол в ръката

Мацката, която работеше в малкия секс-шоп в безистена зад "Бонжур" на пл. Славейков, имаше големи гърди, белег на лицето и усмивка на устата. Отне ѝ няколко секунди да реши дали да се засме повече или да се притесни от въпроса ми: "- А дали продавате джапанки?". Това след като вече бях купил вибратора. "Woman's Finger" доколкото си спомням, с две батерии.
След като свърза точките тя се разсмя широко и предположи, че по Графа все ще намеря друг магазин, който да удовлетвори и тази ми прищявка. Моят човек щеше да прави парти за рожденния си ден и аз трябваше да се представя на ниво, подарявайки му тези полезни и практични предмети. Пък ако не иска джапанките, да се еве вгз.

Живеех далеч от центъра, където се случваше всичко важно. Губех доста време в пътуване и затова правех каквото мога за да си го спестя. Слезех ли сутрин за работа се прибирах чак посред нощ, а понякога преспивах по домовете на разни хора за да не се прибирам изобщо. Това налагаше постоянно да нося раница с всичко необходимо - 1-2 дрехи, цигари, запалки, портфейл, нож, дезодорант, ключове, разни други полезни дреболии.
Бях сигурен, че вкъщи роднините тършуват из стаите, най-малкото от любопитство. Не можех да оставя безстопанствен вибратор докато ме няма с дни и да създам у тършуващите неправилно впечатление за сексуалната ми ориентация. Налагаше се 3-4 дена до партито да го нося със себе си. Неизползван и потънал на дъното на раницата, затрупан с дрехи, забравих за него.

През един от тези дни, баща ми ме помоли да мина през банката до моя офис за да внеса някакви пари. На входа имаше охранител и металодетекторна арка. Тя започна да пищи отривисто, а той пресече пътят ми:
- Добър ден, бихте ли ми показали съдържанието на раницата?
- О, извинявайте, имам нож! - казах аз и го извадих.
Раницата мина повторно под арката, която се разпища доволна от факта, че след 3 секунди ще стана за резил.
- В раницата ви има още нещо метално, бихте ли го извадили?
Батерите, батерииитеее!
- О, извинявайте! - казах аз и ГО извадих.