30.5.2012
Виенски шницел 22 сантиметра,
Лимон и картофи, домат,
Чаша кола. Вървя към леглото,
Завръщам се в нощният свят.
Дневният свят бе пълен с реклама
И с трудови хора жадни за срок.
Претенции, его и качества нямам,
Сънят ме очаква за нощен живот.
--------------------------------------------------------------------------------
На балкона седя си, вятър повява,
Кат вода във морето шлауха ми гали.
Няма бельо, няма съседи,
Голямата мечка премства се в мрака.
На липа замириса, което е странно.
Дали пък въобще да си лягам?
--------------------------------------------------------------------------------
1.5.2013 (Римски балкон)
Ще му драсна клечката на този град.
С чепка грозде в ръката, а в другата арфа
И фалос от слонова кост във гъза.
Бяла робиня ми прави фелацио с маска Bocca della Verita.
Драсвам му клечката, а после от Палатино
Ще гледам и ще римувам така:
"О, Риме! ИзгоРи ме!
аRomaтен, скRomeн, пРимитивно Romaнтичен - Римувам за теб.
тRomaв, кРиминално хаотичен, от пРимати пRomeнен.
О, Риме, разоРи ме."
--------------------------------------------------------------------------------
17.5.2013
Хапвам си Мура, гледам небето,
Стоежите в Лозенец тънат във мрак.
Съседите пушат, говорят на меко,
Щастие пълно няма докрай.
Със зеления лазер прилеп догоних,
Как ли ме псува клетата твар.
Навярно пребил се е в някакви клони.
Стана по-тъмно, защо ли така?
Вместо да легна аз се разписах,
Не че ме бива, но ми се прищя.
Даже и стол си довляках навънка.
Я па го тоя! Дъжд заваля!
Озонът смърди, почти се не трае,
Колата ми е в някакъв странен десЕн
Изглежда сякаш върху прахта изпикал съм се.
Стига ми толкоз, гася. До друг ден!
--------------------------------------------------------------------------------
25.5.2013 (Несебърски балкон)
Фром доун тил дъск съм на джента -
Равни количества джин, тоник и мента.
След още две ще изпадна в забрава.
Спецялен поздрав за Сава!
Слънчев бряг, до него свЕти Влас
Несебър и Равда зад нас
Морето тепсия, англичани бол,
Олинклузив алкохол.
Зеленият лазер кълве и на чайки
Полугола съседка на втори етаж
От басейна раждясАха ми всичките гайки
Допивам си шнапса, утре на плаж.
--------------------------------------------------------------------------------
23.7.2013
Пълнолуние в свежия хлад,
Айсберги плават в небето и се топят.
Луната е като монета на дъното. Чувствам се млад,
Мога да се гмурна и да я извадя.
Само парктроник раздразва слуха ми,
Инак е тихо, задържам дъха си
И става още по-тихо. Навярно така трябва да бъде
Щом всички наоколо спят.
Гол на балкона седя и в сумрака надничам,
Отдалече сигур на воайор им приличам.
Има нещо във въздуха щом се опитвам отново да пиша.
Дежавю - спокойствие изживяно в младостта.
--------------------------------------------------------------------------------
10.8.2013
Преливам вода от шише във шише
Едното е плстмасово, другото не.
Едната вода е студена, другата топла
След водката цяла нощ ще пия хладна поне.
На гости безкористно ние отидохме,
Уж два литра бира носех във сак,
А стопанинът подъл в кристални чаши наливаше!
И после пак, и пак, и още, и пак!
Сега във фейсбук стихове пиша, навънка е мрак.
Проблеми във детството явно съм имал,
Нещо наваксвам или компенсирам...
Аз съм си най-големият враг.
Сега ми е лошо, а утре на вила сме
И пак ще се пие. И още! И пак!
Ако зачел си се в тези безмислици,
В събота, в два пез нощта, а утре айляк,
Тичай при другите и 100 грама кАпни си,
Че в понеделник си трезвен на работа, и още, и пак!
--------------------------------------------------------------------------------
21.8.2013
Да бях поет, че да опиша облаците от хартия,
Тишината свежа и луната светеща в синьо,
А аз седя на столче на балкона по хавлия
На gsm-а пиша, даже не хабя мастило.
В пантона този цвят го няма, там детo прожектор не стига
И храстите на френско грозде ми приличат.
Бих поиграл на жмичка като някой малък,
Бих полежал на кея шеснадесет годишен.
Луната се премести с цяла педя,
Разтворила хартията в небето и се блещи, не наднича,
Ще ви оставям, натъжих се нещо,
А и вече са заспали тези, които ме обичат.
--------------------------------------------------------------------------------
4.2.2017
Сенки подредени от лампи уморени.
Паважът мокър усещам на допир.
Долу, към Раковски всички презрени
Финишираме в младежкия пир.
Ром и кола отделно, праведни истини,
Отношения в трети квадрант.
Звездите над бара напомнят на изстрели,
Пробили небето в спящия град.
Твърде уплашен от рими за смърт,
Спиртно свободен от бреме,
Аз признавам, че вече съм дърт
И признавам, че вече ми дреме.
--------------------------------------------------------------------------------
16.12.2017
Краят на дните, тъмна заплаха,
Орех в полето, стрелките замряха.
Опечалени другари, мраморна стряха,
Виното, житото, сладките в пръстта се пресяха.
Свещи, кандило, заупокойна молитва.
Дай ми безкрай да живея!
А ако можех календара да върна
Какво повече щях да умея?
Виж ме сега, имам си всичко
Без да съм скот, но нищо епично.
Изградих с годините антиотрова
Да живея сред другите хора.
Втори опит да направя бих искал,
Понесъл трънлива корона.
Всичко, което съм значил за всички
Се побира лесно във гроба.
--------------------------------------------------------------------------------
01.01.2020
Таралежът дояде злите инсекти
После бързо пресече паважа
Близо до кофите. Приличаще на телена четка,
Която се скри зад гаража.
Беше голям, сериозен и леко наконтен,
На лов във спокойна тъма.
Ужасните хора отново ги няма наоколо,
Всеки ден един по един ги убива нощта.
Утре вечер ще излезе отново
Сив и обострен с чевръсти крака,
Но дали аз ще го дебна сам на балкона
Зависи чий ден е и за кого пристига нощта.
--------------------------------------------------------------------------------
15.01.2020
Видях мъж с треперушка-кръстче обеца.
Не през '94-та, а вчера в икеа.
Инстинктивно ми се прииска да му плесна шамар зад врата
И да му кажа да ме фане за хея.
Имаше и диагоналка, но да оставим това настрана.
Носталгията в мен се обади,
В миг си припомних '90-те, почувствах се млад,
"Една обеца и си там" - както казват шоколадите с крави.
--------------------------------------------------------------------------------
Кат вода във морето шлауха ми гали.
Няма бельо, няма съседи,
Голямата мечка премства се в мрака.
На липа замириса, което е странно.
Дали пък въобще да си лягам?
--------------------------------------------------------------------------------
1.5.2013 (Римски балкон)
Ще му драсна клечката на този град.
С чепка грозде в ръката, а в другата арфа
И фалос от слонова кост във гъза.
Бяла робиня ми прави фелацио с маска Bocca della Verita.
Драсвам му клечката, а после от Палатино
Ще гледам и ще римувам така:
"О, Риме! ИзгоРи ме!
аRomaтен, скRomeн, пРимитивно Romaнтичен - Римувам за теб.
тRomaв, кРиминално хаотичен, от пРимати пRomeнен.
О, Риме, разоРи ме."
--------------------------------------------------------------------------------
17.5.2013
Хапвам си Мура, гледам небето,
Стоежите в Лозенец тънат във мрак.
Съседите пушат, говорят на меко,
Щастие пълно няма докрай.
Със зеления лазер прилеп догоних,
Как ли ме псува клетата твар.
Навярно пребил се е в някакви клони.
Стана по-тъмно, защо ли така?
Вместо да легна аз се разписах,
Не че ме бива, но ми се прищя.
Даже и стол си довляках навънка.
Я па го тоя! Дъжд заваля!
Озонът смърди, почти се не трае,
Колата ми е в някакъв странен десЕн
Изглежда сякаш върху прахта изпикал съм се.
Стига ми толкоз, гася. До друг ден!
--------------------------------------------------------------------------------
25.5.2013 (Несебърски балкон)
Фром доун тил дъск съм на джента -
Равни количества джин, тоник и мента.
След още две ще изпадна в забрава.
Спецялен поздрав за Сава!
Слънчев бряг, до него свЕти Влас
Несебър и Равда зад нас
Морето тепсия, англичани бол,
Олинклузив алкохол.
Зеленият лазер кълве и на чайки
Полугола съседка на втори етаж
От басейна раждясАха ми всичките гайки
Допивам си шнапса, утре на плаж.
--------------------------------------------------------------------------------
23.7.2013
Пълнолуние в свежия хлад,
Айсберги плават в небето и се топят.
Луната е като монета на дъното. Чувствам се млад,
Мога да се гмурна и да я извадя.
Само парктроник раздразва слуха ми,
Инак е тихо, задържам дъха си
И става още по-тихо. Навярно така трябва да бъде
Щом всички наоколо спят.
Гол на балкона седя и в сумрака надничам,
Отдалече сигур на воайор им приличам.
Има нещо във въздуха щом се опитвам отново да пиша.
Дежавю - спокойствие изживяно в младостта.
--------------------------------------------------------------------------------
10.8.2013
Преливам вода от шише във шише
Едното е плстмасово, другото не.
Едната вода е студена, другата топла
След водката цяла нощ ще пия хладна поне.
На гости безкористно ние отидохме,
Уж два литра бира носех във сак,
А стопанинът подъл в кристални чаши наливаше!
И после пак, и пак, и още, и пак!
Сега във фейсбук стихове пиша, навънка е мрак.
Проблеми във детството явно съм имал,
Нещо наваксвам или компенсирам...
Аз съм си най-големият враг.
Сега ми е лошо, а утре на вила сме
И пак ще се пие. И още! И пак!
Ако зачел си се в тези безмислици,
В събота, в два пез нощта, а утре айляк,
Тичай при другите и 100 грама кАпни си,
Че в понеделник си трезвен на работа, и още, и пак!
--------------------------------------------------------------------------------
21.8.2013
Да бях поет, че да опиша облаците от хартия,
Тишината свежа и луната светеща в синьо,
А аз седя на столче на балкона по хавлия
На gsm-а пиша, даже не хабя мастило.
В пантона този цвят го няма, там детo прожектор не стига
И храстите на френско грозде ми приличат.
Бих поиграл на жмичка като някой малък,
Бих полежал на кея шеснадесет годишен.
Луната се премести с цяла педя,
Разтворила хартията в небето и се блещи, не наднича,
Ще ви оставям, натъжих се нещо,
А и вече са заспали тези, които ме обичат.
--------------------------------------------------------------------------------
4.2.2017
Сенки подредени от лампи уморени.
Паважът мокър усещам на допир.
Долу, към Раковски всички презрени
Финишираме в младежкия пир.
Ром и кола отделно, праведни истини,
Отношения в трети квадрант.
Звездите над бара напомнят на изстрели,
Пробили небето в спящия град.
Твърде уплашен от рими за смърт,
Спиртно свободен от бреме,
Аз признавам, че вече съм дърт
И признавам, че вече ми дреме.
--------------------------------------------------------------------------------
16.12.2017
Краят на дните, тъмна заплаха,
Орех в полето, стрелките замряха.
Опечалени другари, мраморна стряха,
Виното, житото, сладките в пръстта се пресяха.
Свещи, кандило, заупокойна молитва.
Дай ми безкрай да живея!
А ако можех календара да върна
Какво повече щях да умея?
Виж ме сега, имам си всичко
Без да съм скот, но нищо епично.
Изградих с годините антиотрова
Да живея сред другите хора.
Втори опит да направя бих искал,
Понесъл трънлива корона.
Всичко, което съм значил за всички
Се побира лесно във гроба.
--------------------------------------------------------------------------------
01.01.2020
Таралежът дояде злите инсекти
После бързо пресече паважа
Близо до кофите. Приличаще на телена четка,
Която се скри зад гаража.
Беше голям, сериозен и леко наконтен,
На лов във спокойна тъма.
Ужасните хора отново ги няма наоколо,
Всеки ден един по един ги убива нощта.
Утре вечер ще излезе отново
Сив и обострен с чевръсти крака,
Но дали аз ще го дебна сам на балкона
Зависи чий ден е и за кого пристига нощта.
--------------------------------------------------------------------------------
15.01.2020
Видях мъж с треперушка-кръстче обеца.
Не през '94-та, а вчера в икеа.
Инстинктивно ми се прииска да му плесна шамар зад врата
И да му кажа да ме фане за хея.
Имаше и диагоналка, но да оставим това настрана.
Носталгията в мен се обади,
В миг си припомних '90-те, почувствах се млад,
"Една обеца и си там" - както казват шоколадите с крави.
--------------------------------------------------------------------------------
