20 години

Стихотворението по-долу е написано преди повече от 15 години за да изрази чувствата, които съм изпитвал тогава към обекта на моите желания.
Днес, 10 юни 2016, се навършват 20 години откакто сме заедно и тези редове са също толкова актуални, колкото и в деня на написването им. Не бих променил нито една дума. Може би липсва само мелодия.
(Ревизия от 08/2018: Вече има мелодия )

Честит празник, любов моя! <3


Преди години я срешнах
Беше в колежа
Не ми обрърна внимание тя.
Не беше надменна
Но беше студена
Главата ми в миг завъртя.

Тогава си казах
Какво ли пък толкос специално
Та тук има толкова много жени.
Достатъчно бе една да желаеш
И в миг получаваш
Не две, ами три.

Тя в прозрачна пола насред коридора -
Дъхът ми замря.
“Недей да ме гледаш така, притеснявам се!”
Бяха нейните думи.
За миг изчервих се.
Бях зяпнал, сякаш гола бе тя.
В коридора тъмен, тя бе светлина.
В ушите ми кръв забумтя.

Тъй безлични са прекрасните рози
В сравнение с нея.
Те грозни са, сякаш измити
По-безопасни дори.
Да обича и наранява
По-добре тя умее
Да ме прави щастлив и
Да кара душата ми да боли.

Ден подир ден
Влюбвам се повече
Празнотата я няма,
Няма тъга,
Само безкрайната обич,
С която дарява ме тя.

Мислите ми все към тебе ме носят
Към нашия дом.
Ти даваш ми смисъл
Даваш ми полет
Ти даваш ми всичко
Което искал съм аз.
Най-зимния ден превръщаш в пролет.
Подарявам ти всички цветя!

Когато на стари
Преклонни години
Си спомниш за мене
Ако до тебе не съм
Ако поел съм по вечния път
Който води далече, там нейде отвъд
Припомни си тези няколко реда
Целуни ме насън.