Хамелеон-негатив

През '80 година бях доброто малко детенце на мама и татко. Слушках, папках и бях добре възпитан. Бях и чавдарче, и почтиотличник, и почти спортувах. Бях като повечето деца, не се различавах кой знае колко с кафявите си дрешки. И както всички исках да се отличавам по нещо от другите, но не можех да рисувам, не ме биваше в шаха, а във футбола и в олимпиадите по математика виждах нещо нередно. Както повечето исках да съм друг, различен, шарен. Но не "различен", както тяхното различно, а по-различно "различно".

И така ме извикаха за първи път при директорката във втори клас, получих първата си двойка в трети, (когато още не пишеха оценки), пропуших в четвърти, запознах се с тежкъя метъл в пети, започнах да бягам от училище в шести, за малко да ме изкючат в седми, пробих си ушите в осми, започнах да посещавам сборища на упадъчни елементи в девети, подкарах колата на майка ми без тя да знае в десети, подкарах колите на непознати хора без те да знаят в единайсти. 
След това се подредиха първите катастрофи, загубата на роднини и приятели, по някой и друг опиат, „Да дойдат танковете!“- времена, "изгнание" в чужбина, смяната на 5 университета, смяната на 5 работни места, „Да дойде белият рейс!“- времена.

Бил съм скинар, пънкар, емигрант, хипстър, метъл, телевизионер, скейтър, хейтър, любовник, отшелник, лентяй, задник, кучкар, хубавец, рекламист, уонаби-музикант. Покривах се с татуировки, предразсъдъци, дълги коси, бради, скъпи дрипи, секъндхенд дрипи, добри обноски, лоши приказки.

И какво стана?!

Стана това, че сега като се приближа до някой веднага сменям цвета си с обратен на неговия. Повечето пъти дори не го правя нарочно, а по навик и защото само това мога наистина добре. Затова и няма да ме забелижете в шарена тълпа, защото ставам безцветен.

И какво от това?!

Нищо, така отново не се различавам от околните.

Ебаси!