Бил съм втори-трети клас, когато се наложи с баща ми вече да погледнем и на рафта с музиката. Една черна плоча ми грабна окото, защото не беше опера или Лили Иванова, а някаква Друга музика. Обложката се отваряше, имаше снимки, картинки и беше с английски надписи, които и двамата не разбирахме. Дори и името на групата. Баща ми не беше ентусиазиран от покупката, защото явно това беше рокенрол, на двойна плоча, за тройна цена, а и не вярваше, че ще ми хареса. По онова време Братя Аргирови вече набираха пауър и баща ми се опита да ме разубеди за да изчакам до излизането на тяхна плоча. Предложението беше интересно, но на принципа "по-добре пиле в ръката, отколкото ято в небето" аз настоях да купим черната. Ще - не ще, взе я, беше ми обещал.
Чак вкъщи открихме, че вътре на самите плочи пише
КУИЙН "НАЙ-ИЗВЕСТНИ ХИТОВЕ".
Така се сдобих с моята първа собствена Музикална плоча. И то двойна!
Не след дълго "Crazy little thing called love", "Fat bottomed girls" и "We will rock you" ми станаха любими. "Bicycle race" ми харесваше, защото се пееше за велосипеди и имаше звънци, "Somebody to love" ми се стори интересна с онова многогласовото "SomebodyToLoveFind, MeSomebodyToLoveFind MeSomeBodyToFindMeSomebodyToLove", а "Seven seas of Rhye" ме плашеше с пияното и истеричните виковете "SISTEEER... MISTEEER...".
В последствие на пиратско видео гледахме детския филм "Флаш Гордън" с музика на Queen, което беше много впечатляващо. А когато излезе "Шотландския боец"..... е, повечето от вас си спомнят какво чудо беше! И до ден днешен този саундтрак ми е в Топ 3 заедно с "Judgment night" и "The Crow".
По същата видео-пътека, един ден ми попаднаха части от концерта "Live Aid". В БГ готината музика продължаваше да е апокрифна и се предаваше от ръка на ръка, но вече на касети. Беше важно да имаш някакви записи, които другите нямат, това те правеше откривател и трендсетър. Та аз допрях касетофона до телевизора и си записах Куин и Дюран Дюран Live. Кой да знае, че след 5-6 години ще записвам Металика, Гънс, Ю2 на видео на подобен концерт, само че в памет на Фреди.
През ранните '80 от стрелбище си бях купил значка на Queen, която нашите не ми даваха да нося редом до значката "Винаги готови" за да си нямам проблеми със закона.😉 По неведоми пътища бях разбрал и че истинското име на Меркюри е Булсара и е от Занзибар. В комбинация с плочите и няколкото снимки, които имах пак от стрелбища, аз се явявах един от големите фенове в малките класове.
Преди няколко години, когато детето ми беше в малките класове, слушахме Queen в колата и му обяснявахме колко велик е човекът, който пее и как си е отишал без време от СПИН. Вече навлязал в дебрите на английския език, за разлика от мен на неговата възраст, синът ми попита учудено - "Умрял е от въртене?!?!?"
Такива ми ти спомени връхлитаха автора, докато гледаше "Бохемска рапсодия" - филм който не е "Обичайните заподозрени", но си струва да бъде изгледан заради момчетата, които се превъплащават в една от най-великите групи на всички времена. След филма авторът написа този текст под звуците на същите онези 2 плочи, които притежава от 1981-82 г.
Не след дълго "Crazy little thing called love", "Fat bottomed girls" и "We will rock you" ми станаха любими. "Bicycle race" ми харесваше, защото се пееше за велосипеди и имаше звънци, "Somebody to love" ми се стори интересна с онова многогласовото "SomebodyToLoveFind, MeSomebodyToLoveFind MeSomeBodyToFindMeSomebodyToLove", а "Seven seas of Rhye" ме плашеше с пияното и истеричните виковете "SISTEEER... MISTEEER...".
В последствие на пиратско видео гледахме детския филм "Флаш Гордън" с музика на Queen, което беше много впечатляващо. А когато излезе "Шотландския боец"..... е, повечето от вас си спомнят какво чудо беше! И до ден днешен този саундтрак ми е в Топ 3 заедно с "Judgment night" и "The Crow".
По същата видео-пътека, един ден ми попаднаха части от концерта "Live Aid". В БГ готината музика продължаваше да е апокрифна и се предаваше от ръка на ръка, но вече на касети. Беше важно да имаш някакви записи, които другите нямат, това те правеше откривател и трендсетър. Та аз допрях касетофона до телевизора и си записах Куин и Дюран Дюран Live. Кой да знае, че след 5-6 години ще записвам Металика, Гънс, Ю2 на видео на подобен концерт, само че в памет на Фреди.
През ранните '80 от стрелбище си бях купил значка на Queen, която нашите не ми даваха да нося редом до значката "Винаги готови" за да си нямам проблеми със закона.😉 По неведоми пътища бях разбрал и че истинското име на Меркюри е Булсара и е от Занзибар. В комбинация с плочите и няколкото снимки, които имах пак от стрелбища, аз се явявах един от големите фенове в малките класове.
Преди няколко години, когато детето ми беше в малките класове, слушахме Queen в колата и му обяснявахме колко велик е човекът, който пее и как си е отишал без време от СПИН. Вече навлязал в дебрите на английския език, за разлика от мен на неговата възраст, синът ми попита учудено - "Умрял е от въртене?!?!?"
Такива ми ти спомени връхлитаха автора, докато гледаше "Бохемска рапсодия" - филм който не е "Обичайните заподозрени", но си струва да бъде изгледан заради момчетата, които се превъплащават в една от най-великите групи на всички времена. След филма авторът написа този текст под звуците на същите онези 2 плочи, които притежава от 1981-82 г.
Според нелепо звучащите преводи на заглавията на песните, съм гледал "Бохемска ИСТОРИЯ". И точно така си беше.
