Нирвана

Една от сутрините се обадих на моя човек Росен. Тамън бяха започнали лекциите в Минногеоложкия и аз много, ама наистина много не исках да присъствам на тях. Питах го какво ще прави през деня, освен че възнамерява да повтаря 11-ти клас, нещо за което много се беше постарал. Тайно му завиждах.
Времето беше приятно като за октомври, а и на мен много ми се пиеше бира на Баба Яга. Също ми се играеше и "Конан" на компютъра му Правец-нещоси, обаче ме мързеше да пътувам 1 час до центъра. В края на краищата можех и седейки си в квартала да не отида на лекциии.

Росен звучеше необичайно увеселен и надъхан като за утрин:
- Чакай, чакай да ти пусна една нова пънк банда!
В онези години пънкът беше окончателно умрял, макар и до ден днешен да твърдим обратното и да чуеш нова пънк банда си беше събитие.
- Мноо са яки, мноо щи харесат! Таман са от твоите. Един приятел ги донесе от Щатите, били супер-хит в момента. Албумът е излязал преди 20-тина дена!
И преди да отвърна каквото и да е, той пусна записа. Aз клекнах насред хола, защото телефоните не бяха мобилни.
През телефонната слушалка песента звучеше като нелегален концерт на Мисфиц. Някакви затихвания с реплики като паузи между песни, а след тях избухвания, сякаш започваха отново..., абе не ставаше много ясно.
- Стой си у вас, идвам! - Не че бях чул кой знае какво, но поводите да сляза до центъра и да не отида на лекции вече бяха три.
Седяхме в стаята на Росен и слушахме Нирвана. Един път, два пъти, не помня колко пъти. Разглеждахме пресниманата обложка и много се радвахме на тоя странен нов пънк. На мен ми действаше освежаващо след близо четири години глем рок. Не помня какво стана с Конан и Баба Яга.

Естествено презаписах касетата и като един виден пророк и будител я занесох в забравената от Бога Дървеница. Не получих очакваните овации, но пък моя човек Сашо много хареса "Смелс лайк тиин спирит". Години по късно си дадох сметка, че Сашо изглеждаше като смесица от Андрю Ууд и Кърт Кобейн - в лице приличаше и на двамата и се държеше като тях. Беше мускулест без да му личи, рус, дългокос, с наркоманско акне, афинитет към хероина и циклофренично поведение - ту жизнерадостен, ту налудничав, ту депресивен и меланхоличен. Беше най-добрият ми приятел по онова време. Свирехме в мазето му на инструменти, които бяха толкова скапани, че дори не се разбираше, че не можем да свирим. Треснята обаче трябва да е била достойна, след като веднъж неизвестен съсед стреля по нас с газов пистолет за да ни изгони от мазето.
Когато ни писваше да въртим едни и същи мелодии си сменяхме инструментите, за да измислим нещо с различно звучене - той хващаше китарата, аз барабаните. Така измислихме едно рифче, което много напомняше на "Тийн спирит" и дори искахме да го кръстим "Нирвана", но Кълт вече имаха песен с такова име. Както и още 100-тина други групи най-вероятно.
През пролетта на 1992 продавахме рок-плакати на Славейков. Сашо ги беше откраднал от някъде. Така финансираше порока си. Имаше един плакат на Невърмайнд. На добър растер и печат куката и кордата се виждаха. Най-после бях спечелил баса със Сашо има ли такова нещо на обложката. Задържах плаката-четворка за себе си.

Когато запролети отново през 1994, по ORT1 съобщиха, че Кобейн е сложил край на живота си. Няколко дни по-късно, на Марияхилфер щрасе се появи тениска "Sorry, Kurt" със снимка как е налапал дулото на карабина.

Есента вече захладняваше, когато Малкият Козел ми се обади във Виена за да ми съобщи, че Сашо е починал от хероин. Далеч преди да навърши 27.
Помислих дали да не си направя тениска "Сори, Сашо" със спринцовка, но в онези години правенето на тениски не ставаше току-така, а и най-вероятно щеше да се изтълкува като проява на лош вкус. Сигурен съм, че Сашо би я харесал.

Но му направих некролог. Оказах се единственият, който има негова снимка, на която се усмихва. Текстът бе съставен от заглавия на песни на Пойзън*. Нирвана нямаха подходящи.

И отново беше октомври.
Парчето, което бяхме замислили, така и не го нарекохме "Нирвана", та поне тази статийка.
Росен е жив и здрав, да ни е жив и здрав.

* Don't give up an inch

Cos every rose has its thorn

And give me something to belive in

Cos the life goes on.