А
едно време усилвателите на сигнала за Сръбска телевизия се правеха от подръчни
материали и се слагаха в пластмасови кутии за брашно, които бяха евтини, ширпотребни и лесно се дупчеха. Схеми, поялници, платки, жички, транзиртори, резистори - все едно си разпорил инспектор Гаджет. Буксите обаче се извеждаха красиво на кутията, разбира се, да не сме животни! Телевизорите имаха 4 крака, издут кинескоп, дървен фурнир и външни трансформатори, тежащи още толкова. Каналите се сменяха ръчно, което не беше проблем, защото бяха само два. Тези, с кутиите за брашно имаха по три.
И докато на покрива някой висеше на една ръка, държейки антената с друга и въртейки я с трета, 5 етажа по-долу друг крещеше на отворен прозорец - НЕЕЕ! ВЪРНИИИИ! МНОГОООО!! ВЪРНИ ПО-МАЛКОООО! ДОБРЕЕЕ! СТООООП! СТИГАААА! СТИГА БЕЕЕЕ! ВЪРНИ Я КАКТО СИ БЕШЕЕЕЕЕ! ...... В зависимост от разстоянието, този развален телефон можеше да достигне до пет човека. Двама-трима съседи често черпеха баща ми, защото има даваше нашето малко телевизорче от кухнята. Този благороден акт от негова страна значително облекчаваше процеса и скъсяваще комуникационната верига покрив-трети етаж.
Резултатите почти винаги бяха трогателни, но няма да забравя как веднъж съседът ни, батко Росен, започна да вика през прозореца да отидем ВЕДНАГА у тях. Той стоеше в средата на хола си с изражение на човек, гледащ чисто новата 500 инчова плазма 360º. На екрана на Великото му Търново 84+ имаше черно-бяло-синьо-зелен образ на жена с голямо деколте и минижуп. Май пееше. Изсмуквайки лигите си обратно, батко Росен промълви само: "Сексбомба!!". В днешно време ги наричаме фолкпевици, ама тогава кой ти е знаел.
Всъщност важното е, че гледахме Сръбска телевизия с цвят, което си си беше яко level up.
Това беше нищо в сравнение с груповите междублокови прожекции на "Робинята Изаура", повреме на режим на тока.
Населението се къпеше у рейтинги, бликащи от двата телевизора, свързани към акумулатор върху предните капаци на колите. Антенният кабел се спускаше от покрива на блока до улицата, на която изкараните маси, столове и посуда, придаваха празничност.
Жените бършеха по някоя сълза и кълняха оная гад Леонсио, мъжете гледаха какво технически може да се оптимизира за утрешната прожекция и кълняха ония гадове от енергото, а всички заедно кълняха децата, които ги бóлеше фара за Изаура и крещяха с пълни гърла, за да привлекат вниманието на събралото се множество.
Разбира се, Кашпировски и УКВ-антените от магнитни дискове, дойдоха с вятър на промяната.
Когато масово се появиха видеата, нещата просто си тръгнагнаха на зле. Когато собствениците на Betamax страдаха. Допреди това изразът "да отидем да гледаме видео" означаваше буквално да гледаме видеото. Само съпортните дейностти около това Събитие отнемаха поне час на зрителите - ходене за касетка до друг квартал, пазаруване на ядене и пиене, инсталиране на видеото в дома на този, чиито родители ги няма, затъмняване на прозорците, прозвъняване на всички, които са ти приятели и т.н.
Понеже родната милиция ни пази открай време, дори имаше случай, в който бяха извзели касетки и видео плейър от частен дом, за да ги "проверят за конспиративно съдържание". След новогодишните празници ги бяха върнали целите с петна и кръгове от чаши и бутилки, пепел от цигари и други следи от търсене на конспиративно съдържание.
Ако в онези времена партията беше дала на народа повечко Рамбо, Конан, Мръсни танци, МТВ и порно, и до ден днешен щяха да ни управляват. Oh, wait!
Това беше нищо в сравнение с груповите междублокови прожекции на "Робинята Изаура", повреме на режим на тока.
Населението се къпеше у рейтинги, бликащи от двата телевизора, свързани към акумулатор върху предните капаци на колите. Антенният кабел се спускаше от покрива на блока до улицата, на която изкараните маси, столове и посуда, придаваха празничност.
Жените бършеха по някоя сълза и кълняха оная гад Леонсио, мъжете гледаха какво технически може да се оптимизира за утрешната прожекция и кълняха ония гадове от енергото, а всички заедно кълняха децата, които ги бóлеше фара за Изаура и крещяха с пълни гърла, за да привлекат вниманието на събралото се множество.
Разбира се, Кашпировски и УКВ-антените от магнитни дискове, дойдоха с вятър на промяната.
Когато масово се появиха видеата, нещата просто си тръгнагнаха на зле. Когато собствениците на Betamax страдаха. Допреди това изразът "да отидем да гледаме видео" означаваше буквално да гледаме видеото. Само съпортните дейностти около това Събитие отнемаха поне час на зрителите - ходене за касетка до друг квартал, пазаруване на ядене и пиене, инсталиране на видеото в дома на този, чиито родители ги няма, затъмняване на прозорците, прозвъняване на всички, които са ти приятели и т.н.
Понеже родната милиция ни пази открай време, дори имаше случай, в който бяха извзели касетки и видео плейър от частен дом, за да ги "проверят за конспиративно съдържание". След новогодишните празници ги бяха върнали целите с петна и кръгове от чаши и бутилки, пепел от цигари и други следи от търсене на конспиративно съдържание.
Ако в онези времена партията беше дала на народа повечко Рамбо, Конан, Мръсни танци, МТВ и порно, и до ден днешен щяха да ни управляват. Oh, wait!
Няма коментари:
Публикуване на коментар