Най-известната група с албум и половина

Деюре имат 6 албума*, дефакто 3, а за слушане стават 1,5.
Това са Guns N' Roses.

В началото на 1990 баща ми ме заведе в Югославия. Беше ми първото излизане в чужбина и всичко изглеждаше като "кореком". Исках да си купя невероятни количества стоки, но си изхарчих парите само за сандвичи от Макдоналдс и плочи от "Юготон". Последните ми десетина марки едвам стигаха за една прощална аудиокасета.

Албум "1" - "Appetite for Destruction"
Повреме на обикалянето по магазините ми беше направила впечатление една черна обложка с кръст и анимационни черепи. Нямах идея коя е групата и я подминавах многократно. Накрая си я купих, защото беше по-евтина. Обложката се отваряше и вътре имаше нарисуван робот, изнасилил и/или ограбил продавачка на малки роботчета, нещо с мечове вместо зъби, което щеше да изяде робота и дългокоси травестити. В последствие се оказа, че едното е "забранената" обложка на албума, а другото е снимка на музикантите от Гънс.

Дълго време ми отне да ги харесам. Месеци. Бях тежък метълопънкар и тия ми бяха блудкави. Даже известно време съжалявах, че съм се врътнал с тая касетка, като е можело вместо нея да си купя сандвичи.
Месец след месец се мъчих песен след песен. Дори не си пусках Б-страна на касетата. Един ден я открих и спрях да си пускам А-страна. И така след близо половин година мъки се влюбих в тях. Тежко, изпълващо, пламенно, безрезервно и не от пръв поглед. Било е необходимо първо да станем приятели.

Албум "0,5" - "G N' R Lies" 
Една страна и една песен. Акустичните бяха и си остават страхотни! "Концертните" не толкова. А се оказа, че и не са концертни. Въпреки това, за онова време ми харесваха повече от Kreator, Destruction и Sodom. ЕБАСИ, бях станал глемър!

Много се увлякох по Глем Рока. Тогава му викахме Американски Рок. От '87-'88 си бях подложил с Mötley Crüe, харесвах и неща на Poison, Cult, Cinderella, Ratt, дори и некъв Aerosmith. Но Гънс придаваха на стила една ръбатост, една черепност, една роботска изнасилственост. Превърнах се във "Фенът". С мен можеше да се говори единствено за Гънс, а когато след хиляди молби баща ми купи рокерия и кожени ботуши, вече въобще не можеше да се говори с мен. Толкова се бях вманиачил по висулки и шалчета, че хората ми се смееха на външния вид повече, отколкото когато бях пънкарче и овците пасях. След това за мен се откриха L.A. Guns, Faster Pussycat, Skid Raw, първият Black Crowes....
Но Гънс оставаха #1!

Албум "0 делено на 2" - "Use Your Illusion I&II"
Появи се през 1991 след дългo и мъчително чакане. Не веднага в България, но телешкият възторг беше на лице (и буквално).
През пролетта на 1992, баща ми прояви съчувствие и един ден се прибира от чужбина с двете части на албума - жълта и синя. Още помня как миришеше целофанът им. Имаха и текстове! Затворих се в стаята си в очакване на два часа и половина ерекции, палави игри, оргазми, множествени оргазми.... И тогава дойде разочарованието. Песен след песен илюжънът ми се изпаряваше. Акорд след акорт, вокал след вокал, всичко звучеше разочароващо, звучеше на оркестър, лъхаше на "Ще направим едни претенциозни неща за много пари. И не само това, ами ще ги запишем в 2 части, за да направим двойно повече много пари!". От 30 песни трудно 10-тина стават за слушане. И то от сегашната ми позиция на главата. През 1992 едвам събрах пет. Беше страшно, беше катастрофа, по-зле - беше разочарован тийнейджър. Отново съжалявах, както при първият албум. Този път, че не накарах баща ми да ми донесе "Ceremony" на Cult.
"- Успокой се! - казах си. Изслушай го 10-тина пъти, виж как Апетайта дойде с яденето! И този ще го послушаш известно врене и ще ти хареса безкрайно, повсевместно и завинаги."
Да, ама не ми хареса. И хората, които го превъзнасяха с тъпите му клавирни балади, бек вокалистки, духова секция, йоники и клипове с делфини спряха да ми харесват. В общи линии, ако някой кажеше добра дума, отивахме на скандал. Новопоявилите се "истински" фенове ми казваха, че нищо не разбирам и November Rain, Estranged, Yesterdays и Civil War са ВЕЛИКИ КОМПОЗИЦИИ. Същите тези фенове след това се прибираха вкъщи и си пускаха Мадона, Майкъл Джексън, Уайтснейк и "Шоу мъст го он". В последствие минаха на Нелина, Цветелина и Екстра Нина.

А после си отиде и Изи Страдлин. Тъга. Много ме беше яд на бандата, че ме лиши от възможността да ги боготворя. За мой късмет през '90-'91 излязоха утешителни албуми на уж не толкова популярни групи, който направо изравниха със земята оня Illusion-брътвеж, направо го пратиха на неделно училище - "Ceremony" на Cult, "Hollywood Vampires" на L.A. Guns, "Flesh & Blood" на Poison, "Decade of Decadence" на Mötley Crüe. Дори Jon Bon Jovi направи "Blaze Of Glory"!

Тогава си казах СТИГА. Нямаше нужда да страдам повече по тази любов, която бе решила,  че 3-4 години заедно са ни твърде много. Носеха се слухове, че покрай всички песни записани за "Illusion", има и 10-тина пънк кавъра, които не са влезли в албума, за да не стане от 3 части. Имаше малка надежда поне за епитафия.

Албум "Кавър 0" - "The Spaghetti Incident?"
През зимата на '93 излезе това извинение за албум. За глем-пънкар като мен новината беше страхотна, докато не си го купих. Звучеше все едно немного стара група свири стари песни на стари групи, на нов глас - "модерно стари". Абе, все едно Дони прави кавър на Лили Иванова. Или БТР правят кавър на Щурците - е такова. Би трябвало да е готино, но знаеш, че няма как да е готино и то верно не е готино. И не е старо, и не е ново, и не е нищо. И на старите не им харесва, и на младите не им харесва.

Така, докато авторът разсъждаваше при кого е вината за нехаресването, G'N'R се разпаднаха. Беше много тъпо хората, създали групата да я изложат и разложат по този начин. В последствие разбрах, че единствено рижавия селяк с проблемите в детството (Аксел) е виновен за всичко.

Албум "Концертна 0" - "Live Era '87–'93"
Записи от концерти. Отпреди 10+ години. Комерсиално. Тъпо. СТАРО!
- Вие сериозно ли го издадохте двоен?!?!

Албум "Най-голямата 0" - "Chinese Democracy"
Още в средата на '90-те се заговори за издаването на "Chinese Democracy". Не съм бил ентусиазиран за излизането му, не съм го и чакал. Съдейки по всичко около групата с Аксел начело, той беше събрал някакви музиканти да му свирят на ушенце. Имах натрапчивото усещане, че албумът ще звучи като "My world", най-ужасното нещо издавано под името G'N'R. Ако това е светът на Аксел, не се учудвам, че всичко стигна дотук. За разлика от неговия свят, този навън толкова се беше променил за тези 10+ години, че "Демокрацията" освен преносена, се роди и морално остаряла.

"Искам просто този тъпанар да пусне накрая шибания албум, за да видя защо унищожи нещо толкова прекрасно и перфектно рабетещо. Искам да чуя към какво се е стремял и какво толкова е искал да каже, което никой от нас не е могал да разбере." - Слаш.
Точно и ясно.

През 2012 г. група "Axel's Roses" бяха в София. Честно казано, можех и да пропусна този концерт, но на фестивала трябваше да участва и Иги Поп. Та, така и така си купих билет... Тези, които са присъствали знаят, че концертът беше ОК като концерт, но беше концерт на някаква коя да е банда. Не беше концерт на GUNS N' FUCKIN' ROSES. Имаше няколко музиканти, а между тях се претъркулваше лелята на Бени Хил.
"- Добре, че ти пя през цялото време, та поне да знам на коя песен сме." - каза жена ми, с което се изчерпват всички останали въпроси относно този концерт.

Ако някога сте се чудили как биха звучали G'N'F'R днес, от мен да знаете, нямаше да е като рехабилитационния проект Velvet Revolver и със сигурност нямаше да е като нещо правено в Китай, камо ли Демокрация. Щяха да звучат като "Dust N' Bones", "Double Talkin' Jive" и "14 years". Без илишни розови неща, просто рокен'рол, тъжен рокен'рол, Guns N' Rock 'N' Rollses. Нямаше да се хареса на "истинските" фенове.

                                                          THE UNHAPPY END


*Към момента на писане на текста.