А как разбрах ли? Разбрах като половин час преди гостите ни да дойдат, аз се качих на стол на замръзналия балкон и с къртач разбих улука. Къртачът, който жена ми ми беше подарила. Лед, вода, боклуци, кръв, тетанус - разбих го!
Извиках съседа и му показах какви щети са ми нанесли работниците му с монтажната си пяна. Готов да го линчувам останах учуден. Той обеща да ми изпрати майстор за собствена сметка. Щеше да свали мазилката на 1/6 от тавана и да я нанесе отново. Наложи се да изчакаме няколко месеца, докато стане топло и всичко изсъхне. Изчакахме, покрили падащата мазилка със знаме на Роби Уилямс.
Един ден майсторът дойде. Беше млад мъж, около 30-те. Взаимно не се харесвахме предварително, защото аз се държах лошо с него и всичките му колеги, които вече година и половина къртеха апартамента над нас. Въпреки това успяхме да спазим добирят тон.
Аз му подавах разни неща, докато той висеше на стълбата, за да върви по-бързо работата. Правех му компания, а и не можех да оставя непознат сам в къщата. Така прекарахме цяла събота. От цигара на цигара, от кафе на кафе, от приказка на приказка стана ясно, че и двамата не сме лоши хора, просто 18 месечен ремонт беше дошъл малко в повече на всички ни.
Той хареса хола. Харесаха му подредбата, шарениите, налудничавата натруфеност и факта, че тази стая е мъчение за хора с фоточувствителна епилепсия. Особено на фона на вече станалия двугодишен ремонт, на както го нарече той - "мавзолеят над вас".
Говорехме си докато работеше. Аз бях доволен, че работи, а той че не си говори сам. Така от дума на дума ми разказа как един амортисьор на Мерцедеса му струва 2500 лв, как има в наследство гори, апартаменти на бул. Стамболийски и дворове на площад Македония. В общи линии бил "милионер в имоти", както сам се изрази.
През цялото време ми идваше да го попитам "Тогава защо дойде с Опел Корса, в събота, в ранни зори и сега си качен на стълба, с мастар, шпакла и канчок в ръка, целия в гипсова мазилка насред хола ми?", но не исках да звуча недоверчиво, току-виж се обидил и да ми сложил шапката*. Седях, клатех глава с разбиране и виках "Баасси майгада!, Вярно ли? Ееее, много яко!". Оставих го цял ден да си измисля истории без да давам вид, че не му вярвм, докато накрая не издържах и го попитах защо все пак работи след като е милионер, макар и в имоти. 😉
- Те са ми наследство. Дет' се вика, до онзи ден ги нямах и трябваше да работя за да се издържам. А сега не мога да спра да бачкам, така съм научен. Ако спра ще изхарча всичко за курви и бело, познавам се.
Логиката му беше валидна, като оставим настрана, че не му вярвах и дума.
- Много яко сте си го направили тука - с музиката, дисковете, плочите, колоните...! Много ме кефите, аз мислех, че сте некви темерути и гадняри. - каза той.
- Благодаря и не се притеснявай, и ние си мислехме, че ти си гадняр!
- Хахаха! Кефиш ме! И холът ти много ме кефи! Като гледам грамофона се сещам, че и аз имам един, трябва да ти го покажа. Открих го на тавана в един от апартаментите, моито ми останаха от дъртия. Много стар, червен, на батерии, преносим, с дръжка!
- Баасси майгада! Вярно ли? Ееее, много яко!
- Да, много е як, но не знам дали работи, даже не знам как се пуска. Не знам има ли игла, ремък, нищо не знам. Даже знаеш ли какво?!
- Какво?
- Аз ще ти го подаря!!
- Да бе да, тоя па!
- Да бе, сериозно, като гледам само тука му е мястото. В тая обстановка ще пасне идеално! Направо утре ти го нося. Подарък от мен!
- Стига де, няма нужда, а и няма какво да го правя! - казах аз мислейки си: Да, гòвори си, не ми пречиш! И милионер, и мерцедес, и грамофон на батерии... Гòвори си щом ти помага да работиш.
- Край, реших, ще ти го донеса! Ти ще го оцениш.
- Стига, караш ме да се чувствам неудобно!
- Абе кво неудобно, утре като идвам да тегля една фина ръка ще ти го донеса. Само трябва да го намеря.
Ахааа, ясно! Верно само си говориш! Ще го донесеш, ама не го знаеш къде е. Сигурно е при мерцедеса с амортисьорите по два бона и половина, в двора с апартаментите! 😆
- Даже ей сега ще звънна на майка ми, ако го знае къде е направо да го приготви. - каза той и си извади телефона.
- Аре остави жената на мира! Не я занимавай с глупости!
- Сèди сега! Ало, мамоо! Знаеш ли къде е оня грамофон дето го намерихме на тавана? Ааа, супер! Извади го, ще мина да го взема.
В работа и спорове за грамофони, беше започнало да става късно и сюрреалистично. Не бях сигурен, че ще мога да издържа още един ден да слушам фантастичните му разкази. (Спестявам ви тези за селският туризъм в горите му, ремонтите за милиони, които е направил и курвите, които са с него заради парите му.) След отказ от моя страна да финосва тавана на следващия ден, твърдо не вярвах, че някога ще го видя отново, камо ли с грамофон. Както и да е, той привърши и си тръгна с обещание утре да мине за да ми го подари. Изпратих го 100% убеден, че няма да се видим повече и отидох да се къпя, докато жена ми тегли 1-2 парцала за да посрещнем гости, все пак беше събота.
Бяха минали не повече от 15-20 минути, когато той ми звънна по телефона:
- Забравил съм да върна ключовете на горния етаж. Така и така трябва да дойда пак и ще мина да ти оставя грамофона сега, за да не идвам утре само за това.
- Стига бе, човек. Много ти благодаря, ама наистина няма нужда! - а наум: Божкеее, тоя сега сериозно ще ми донесе некъв тавански боклук, дето да се чудя какво да го правя!
- Идвам, идвам, след 15 минути съм при теб.
И дойде. След 15 минути. На Мерцедесът му отне повече време да вземе завоя, отколкото след това да стигне до пред входа. Аз гледах от балкона и не вярвах на очите си! Това не беше кола, а яхта. От ония 20-метровите. Която нова е струвала 200 хиляди, макар и сега да струва 20 хил. втора ръка.
Слязох пред входа. Той беше успял да се изкъпе, преоблече и отиваше с официалната си кола на рожден ден. Отвори багажника с размер на таванско помещение и вътре имаше страхотно червено ретро бижу. Той го хвана за преносимата дръжка и ми го подаде.
- Е тва е старият грамофон, който искам да ти подаря. Ти ще си го почистиш и ще му намериш място. Да ти краси и да ме помниш!
Беше наистина както го описваше, даже по-добър. Страхотен червен винтидж преносим грамофон на ток и батерии, НЕОТВАРЯН и НЕИЗПОЛЗВАН! Под капака беше почти нов, а отвътре при механиката нямаше и 1 прашинка. (Знам, защото не издържах и на другия ден го разглобих.) Някой го беше купил през 70-те и го беше прибрал без да го използва.
- Баасси майгада! Вярно ли? Ееее, много яко!
Стоях като ударен с възглавничка пълна с жълти павета.
През цялото време, докато мислех, че си фантазира и говори колкото да не заспи, той казвал истината?! Нима?!?!
● Наистина имал 50 годищен грамофон на батерии,
● Наистина имал мерцедес с амортисьори за по 2500 лв.,
● Наистина отиде си и се върна преоблечен за 30 мин. - съвсем нормално време от нас до Стамболийски,
● Ами ако наистина е милионер в имоти, който ми измаза тавана без пари и ми подари работещ грамофон от 1965??
Луда работа!
*да ти сложат шапка - да ти ремонтират нещо, което нарочно да издържи кратко и след това да се развали нанасяйки щети
Няма коментари:
Публикуване на коментар