Разказ 2.3Е

С моя човек пихме до сутринта в Балчик. Нищо особено, всички са го правили. Цяла нощ слушахме бест на Били Айдъл и пикахме бира.

Шофьорът не пребледня от това, че го будя в 6:30 ч. за да се прибира към София, а че го будя за да му кажа, че чисто новото Ауди 100 2.3Е е паркирано недалеч в един кипарис. Той, разбира се не ми повярва веднага, мислейки че пияният келеш си прави лоша шега в съботната сутрин. Погледът му помръкна, когато съненият му мозък обработи информацията, че аз съм видимо притеснен, задъхан и вече трезвен. Когато си тичал от Общината до Двореца ставаш такъв един.

Облече се като по филмите - затвори вратата по гащи и я отвори отново вече с дрехи. По пътя мълчахме бързо. Той не знаеше накъде, но водеше, а аз подтичквах в такт с "White wedding". Така силно звучеше в главата ми, че със сигурност се е чувало и извън нея. Шофьорът предпочиташе Шабан Шаулич, но аз не му знаех репертоара.

Пристигайки на местопроизшествието, което бях напуснал само преди 15-тина минути, ми се изясниха следните факти и мерни единици:

• Излъгал съм шофьора, не бяхме паркирали в кипарис. Той беше паднал пред колата, коренището му беше зад колата, а дупката от коренището беше на съвсем друго място.
• Всички иглички, клонки и шишарки паднали през отвореният шибедах, както и всички бутилки, фасове и джапанки бяха изчезнали. Моят човек имаше вид на доволен от добре свършената работа пияница. Колата отвътре изглеждаше като в автосалон.
• Колата отвън изглеждаше като в автоморга. Само задницата и едната дясна джанта издаваха, че е на 5000 км.
• Бяхме се качили челностранично върху 20-30 см. бордюр с последно осъзната скорост от 110 км/ч.
• На 5 метра от бившия радиатор следваше склонопропаст от тия малките, 20 метровите.
• Едновременното отсичане, изкореняване и преместване на 10 метрово дърво е много по-лесно, когато се прави с автомобил.
• Лудите и пияните Господ ги пази. (или "Духът на майка ти ви е пазил!" - както обобщи вуйчо ми, инспириран от факта, че на предишния ден беше първата годишнината от смъртта й.)

Не можех повече да стоя изправен, 24-ят буден час, 11-тата бира и 1100-те метра бегом се бяха съюзили със земното притегляне. Тръгнахме си. Шофьорът остана да поплаче и да свали номерата. Добре, че не разопаковаме снощи когато пристигнахме! Очевидно щяхме да се приберем с влака до СФ, където междувременно баща ми да инсталира ешафода.

Той се зарадва, че му се обаждам, но му мина. Говорихме кратко. Даде ми да разбера, че за всички ни ще е по-добре ако не ме вижда поне една седмица. И най-вече, след като види колата.

В стаята моят човек дремеше в нисък старт с крака върху неотваряните сакове, дремеше с идеята, че това ще е най-краткото море, на което сме ходили. Всички грешим понякога.

Когато се събудихме вече беше нормална морска сутрин, хората отиваха да обядват в столовата, а шофьорът си беше отишъл с влака. Ние пък отидохме да караме скейтове по посока на ПТП-то, където заварихме учудените полицаи. "- Кво се чудите, бе, не сте ли виждали ударена след пиянска нощ кола в морски курорт?" Отне им един следобед да разберат кой е карал и къде да го намерят. Бяха много ядосани, че не сме ги поздравили, когато сме минали покрай тях преди 4 часа. Написаха ми акт. Добре, че още нямах книжка, че и талона щяха да ми вземат. Написаха ми и фиш за кипариса. Отне им допълнително време да решат как да го заведат - изкоренен, отсечен или пречупен, но никой така и не разбра защо шофьорът беше свалил номерата.

До края моренцето протече спокойно. Почерпихме се за изкоренения пречупен кипарис и 20 сантиметровия бордюр, които ни отърваха от 20 метровото търкаляне през отворен покрив. Почерпихме се за аудито, което на практика ни спаси живота, успявайки да спре от 100 до 0 за десетина-петнайсе метра, почерпихме се и за ремонта му на цената на малък апартамент. Почерпихме се и за двете пиратски копия на издадения само преди два месеца "Recipe for Hate" и се разсърдихме трайно на Били Айдъл, че ни държа цяла нощ в кола с невероятна уредба крещейки "In the midnight hour she cried - Мore, more, more!". Трябваше да го осъдя за подстрекателство, защото нямах никакво намерение да обикалям из Балчик. Два пъти. Почерпен!

"We've got the American Jesus, see him on the interstate...."