Разказ 2.3Е

С моя човек пихме до сутринта в Балчик. Нищо особено, всички са го правили. Цяла нощ слушахме бест на Били Айдъл и пикахме бира.

Шофьорът не пребледня от това, че го будя в 6:30 ч. за да се прибира към София, а че го будя за да му кажа, че чисто новото Ауди 100 2.3Е е паркирано недалеч в един кипарис. Той, разбира се не ми повярва веднага, мислейки че пияният келеш си прави лоша шега в съботната сутрин. Погледът му помръкна, когато съненият му мозък обработи информацията, че аз съм видимо притеснен, задъхан и вече трезвен. Когато си тичал от Общината до Двореца ставаш такъв един.

Облече се като по филмите - затвори вратата по гащи и я отвори отново вече с дрехи. По пътя мълчахме бързо. Той не знаеше накъде, но водеше, а аз подтичквах в такт с "White wedding". Така силно звучеше в главата ми, че със сигурност се е чувало и извън нея. Шофьорът предпочиташе Шабан Шаулич, но аз не му знаех репертоара.

Пристигайки на местопроизшествието, което бях напуснал само преди 15-тина минути, ми се изясниха следните факти и мерни единици:

• Излъгал съм шофьора, не бяхме паркирали в кипарис. Той беше паднал пред колата, коренището му беше зад колата, а дупката от коренището беше на съвсем друго място.
• Всички иглички, клонки и шишарки паднали през отвореният шибедах, както и всички бутилки, фасове и джапанки бяха изчезнали. Моят човек имаше вид на доволен от добре свършената работа пияница. Колата отвътре изглеждаше като в автосалон.
• Колата отвън изглеждаше като в автоморга. Само задницата и едната дясна джанта издаваха, че е на 5000 км.
• Бяхме се качили челностранично върху 20-30 см. бордюр с последно осъзната скорост от 110 км/ч.
• На 5 метра от бившия радиатор следваше склонопропаст от тия малките, 20 метровите.
• Едновременното отсичане, изкореняване и преместване на 10 метрово дърво е много по-лесно, когато се прави с автомобил.
• Лудите и пияните Господ ги пази. (или "Духът на майка ти ви е пазил!" - както обобщи вуйчо ми, инспириран от факта, че на предишния ден беше първата годишнината от смъртта й.)

Не можех повече да стоя изправен, 24-ят буден час, 11-тата бира и 1100-те метра бегом се бяха съюзили със земното притегляне. Тръгнахме си. Шофьорът остана да поплаче и да свали номерата. Добре, че не разопаковаме снощи когато пристигнахме! Очевидно щяхме да се приберем с влака до СФ, където междувременно баща ми да инсталира ешафода.

Той се зарадва, че му се обаждам, но му мина. Говорихме кратко. Даде ми да разбера, че за всички ни ще е по-добре ако не ме вижда поне една седмица. И най-вече, след като види колата.

В стаята моят човек дремеше в нисък старт с крака върху неотваряните сакове, дремеше с идеята, че това ще е най-краткото море, на което сме ходили. Всички грешим понякога.

Когато се събудихме вече беше нормална морска сутрин, хората отиваха да обядват в столовата, а шофьорът си беше отишъл с влака. Ние пък отидохме да караме скейтове по посока на ПТП-то, където заварихме учудените полицаи. "- Кво се чудите, бе, не сте ли виждали ударена след пиянска нощ кола в морски курорт?" Отне им един следобед да разберат кой е карал и къде да го намерят. Бяха много ядосани, че не сме ги поздравили, когато сме минали покрай тях преди 4 часа. Написаха ми акт. Добре, че още нямах книжка, че и талона щяха да ми вземат. Написаха ми и фиш за кипариса. Отне им допълнително време да решат как да го заведат - изкоренен, отсечен или пречупен, но никой така и не разбра защо шофьорът беше свалил номерата.

До края моренцето протече спокойно. Почерпихме се за изкоренения пречупен кипарис и 20 сантиметровия бордюр, които ни отърваха от 20 метровото търкаляне през отворен покрив. Почерпихме се за аудито, което на практика ни спаси живота, успявайки да спре от 100 до 0 за десетина-петнайсе метра, почерпихме се и за ремонта му на цената на малък апартамент. Почерпихме се и за двете пиратски копия на издадения само преди два месеца "Recipe for Hate" и се разсърдихме трайно на Били Айдъл, че ни държа цяла нощ в кола с невероятна уредба крещейки "In the midnight hour she cried - Мore, more, more!". Трябваше да го осъдя за подстрекателство, защото нямах никакво намерение да обикалям из Балчик. Два пъти. Почерпен!

"We've got the American Jesus, see him on the interstate...."

дРазни

Един ден, когато стана гнусно богат, ще изхарча неприлични суми за да вгорча живота на определени хора. Бавно и постъпателно, ден след ден ще ги натискам с пръст докато накрая изхрупат като твърдокрили.
Възнамерявам да ги информирам кой и защо им причинява мъките. Искам да им тече кръв от устата докато изричат думите "Ама аз нямах това предвид..., Аз за добро..., Аз не нарочно...".
Да, аз съм зло, отмъстително и злопаметно копеле, с мания за величие, което е овладяло самонавиването до съвършенство. Нямам само парите. Докато не стана гнусно богат ще се наложи да изтезавам тия твари в съзнанието си и в деветте му кръга подсъзнание. Там имам достатъчно време, място и помощници!
Нямам търпение да стана гнусно богат.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Най-старият мобилен оператор е Църквата.
Офисите, клоновете и телефонните им кабини са огромни, работят и през почивните дни, а антените им са буквално навсякъде † † †.
Рекламното лице на фирмата е изключително популярно. Промоции има всеки ден под формата на кръщенета, сватби, имени дни, чествания, погребения и др. Служителите ще познаете по изцяло черните унифирми със златно фирмено лого, изобразяващо антена †.
В България, ЦъркваТел среща известна конкуренция в лицето на ДжамияТел и СинагогаТел-Авив.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Момичето, с което за първи път се целувах с език, ходеше с най-добрия ми приятел, но в последствие забременя от циганин. Беше ми съученичка и живееше във вход "Е". Харесвах я, но не ѝ го казах. В 7 клас я забравих и никога не се сетих за нея.
А циганинът приличаше на Жан Клод Ван Дамм и слушаше Мейкъл Джексън (разбира се).
Нямам абсолюто никаква представа защо ви разказвам това.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Докато гледам клип на ZAZ от Монмартр с умиление и носталгия се сещам за Червената мелница, Временната постройка, шадравана на Стъклената пирамида, гъбичките от мръсния хотел до Бастилията, метрото, кафенетата, Нотр Дам, Сена, хората които пият и танцуват на двата ѝ бряга, мръсотията, 100-те км. пеш, сандвича в лучената супа, Пер Лашез, ненормално скъпата бира, ........
Да, аз се доближих до Париж такъв, какъвто е.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Прекрасни мои татуировки, съжалявам, че се налага да виждате как ваши посестрими стават жертви по телесата на нечовешки селяндури и хуманоиди без въображение. Обидно е как вашият род стана моден аксесоар и последва съдбата на Голфовете, Джиесемите, Адидас и Софийските улици.
Обещавам занапред да се грижа по-добре за вас, да ви множа и да закривам очите ви всеки път, когато минаваме покрай "бербатовски" надписи или trampstamp-ове.
Дотогава, нека едничка утеха ви остане възрастта ви. Може да сте стари и поизбледнели, измежду вас да няма тигър и дракон, йероглиф и кръст, но имате душа.
Имате и смисъл различен от "сладкокисела патица" изписана вертикално на иврит.

-------------------------------------------------------------------------------------------

ники кънчев*: "...едиквоси e хляб и зрелища, само че в бигбрадър хлябът е заменен от още зрелища. Да, драги зрители, имаме зрелища на квадрат!"
А сега, изразено математически:
Х - хляб; Z - зрелища
X+Z = Z²
Заменяме Х със Z, както е по условие и получаваме равенството:
Z+Z = Z²
Това равенство е изпълнено само ако Z=0 или Z=2.
Понеже не харесвам кънчев, отговорът Z=0 (т.е. Забавление=0) ме устройва!
Понеже не харесвам кънчев, приемам за дадено, че надали е имал предвид Z=2, каквото и да значи това.
Понеже не харесвам кънчев, приемам снизходително, че това е лапсус.
Понеже не харесвам кънчев, ми се налага да пиша тия глупости в събота вечер.
* нарочно е с малки букви

-------------------------------------------------------------------------------------------

Дъждът ми липсва.
Липсва ми да седя под тентата и вятърът да носи пръски само на 5 см. от мен без да ме навали. И да не се чува нищо друго освен онова боботене, дето мирише на озон. Само да седя и да гледам в празното пространсто с разфокусиран поглед. Свежо е и една идея хладно. Толкова отпуснат, че ръцете сами помръдват от пулса ми. Отпуснат до безтегловност.
Точно когато небето посред бял ден притъмнява, а светлината става налудничава, започвам да дишам шумно и учестено с широко отворени ноздри. Усмивката ми сама се разтяга до размер "why so serious", а от погледът ми могат да се поучат всички актьори, на които предстои да изиграят Чарлз Менсън. Тогава ми се иска да хукна по улиците с разперени ръце, в очакване на най-големия порой. Без да пея.
Като тиинейджър, заедно с моя човек дето умря от наркотици, се катерихме по катерушките из квартала за да гоним гръмотевиците. След това, без да се разочароваме от неуспеха, заставахме на най-големия ветрилник за да ни отвее. За това пък откъде се сетих?!
Дъждът ми липсва. Липсва ми и всичко, което отнесе със себе си.

-------------------------------------------------------------------------------------------

7/11/2012 (по повод кончината на патриарх Максим)
Мисля, че започвате да прекалявате, както обикновено, драги медийки.
На 98! години се е споминал човек. От старост! На 98 г!
Живял е добре, радвал се е на хорска любов и партийно одобрение, не му се е налагало да бъде пенсионер, защото не е работил през последните 50-60-70 години, а и в неговият случай кончината е равносилна на повишение.
То не бяха интервюта, новини, камбани, ден на национален траур, тепърва поне година докато изберат нов поп пика.
Вместо да жалим до Коледа как "безвреме" си е отишал, кажете едно наздраве, за това колко добре е живял!
И почерпете за Бог да прости с жито и дребни сладки всичките баби в църквите, щото това ще им е седмичната дажба.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Две сакА били изложени на витрина.
Минавали хора, оглеждали ги, пробвали ги, но така и не ги харесвали достатъчно за да ги купят. Не им харесвало как им стоят, не им отивали.
Едното сако било тесногръдо, а другото широко скроено.
Така и на двете им минал сезона и ги преоценилии.

------------------------------------------------------------------------------------------- 

22/9/2014 (по повод Вип Брадър)

Една била станала известна, като била спала с един, който станал известен, като спал с една, която била известна, щото спала с едни небезизвестни - екстракт от БГ "хайлайф".
 
------------------------------------------------------------------------------------------- 

Пред съседната сграда стоят и пушат стадо млади тьотки, заемайки единствените 50 см. тротоарна пътечка, която може да се използва. Не се поместват, разбира се, за да мине човек, просто седят и си пасат тютюн. А погледите им едни такива празни. Мога да ги разбутам за да мина, но не ми се иска да се "отърквам" в тях. Все още ме гледат празно, направо пусто.
Слизам на пътното платно което представлява стъклен коловоз със заоблени ръбове. Негодувайки си представям как върху главите на стадото пада огромна маса лед от покрива и ги убива на място.
Обаче INSTANT KARMA!!
Крачка, втора, предницата поднася. ДокМартенс са известни, но не и със сцеплението с леда. Трета - и задницата поднася. Четвърта крачка нямаше, бях се отделил от земята.
Последваха брейкденс и тътен като от удър с планета. Погледите на тьотките се изпълват, стадото оживява.
На дясната ми задна буза има синка, на която ясно са очертани касов ключ и ключ за кола.
 
------------------------------------------------------------------------------------------- 


Мислех, че няма какво да ме учуди, защото аз съм служител, който е превъртал Excel 2007 два пъти.
Но най-новият ми екселски файл за ежедневна употреба съдържа 427710 формули (±5-10000). Заедно с текстовите полета може да го добутам до 500000 клетки, но да не издребняваме на клетъчно ниво.
А вашият работен ден как върви?

 -------------------------------------------------------------------------------------------

Втора кола чистя от снега. Навън е 7 без 20, минус 20. От шапката недочувам.

Чистя си, чистя си, тъмно е.

Побиват ме тръпки. Изтръсквам се от тях, побиват ме отново. Установявам, че не са от студа. Обръщам се, оглеждам се - няма никой, ама МНОГО никой. Отново тръпки.

Някак си на подсъзнателно ниво дочувам звуци от преизподнята. Сякаш вещици изтезават малко дете - те се кискат, то пищи. Някак си по средновековному.

Продължавам да чистя, вече с нежелание и оглеждане. Воят провължава едва доловимо да се процежда през шапката ми.

И така 1-2 страшни минути.

Отварям вратата, навеждам се напред за да взема стъргалката за лед и директно в ухото си чувам тихо "and we die young".

Е ТОГАВА ВЕЧЕ НАИСТИНА МНОГО СЕ ПРИТЕСНИХ!

Пет секунди вкамененост по-късно си дадох сметка, че това са Алис ин Чейнс от намаления почти до нула касетофон.

Обаче лошото чувство си остана.

------------------------------------------------------------------------------------------- 

Аз, като човек изпил през живота си 5 кафета сумарно, искам да ви кажа, че за 2 стотинки не ви вярвам на вас, които сутрин "не можете да си отворите очите без кафе" и ми се влачите до обяд с дълги физиономии.
Това с кафетата е един огромен заговор и вие всички участвате! Крадете от времето под предлог, че "не сте пили кафе още" и себеподобните веднага започват да ви съжаляват. "- Ооо, бедничкият/та, не го/я закачай, още не си е изпил/а кафето!" Това е вашият код за "В момента не ми се прави нищо, но нямам с какво друго да се оправдая".
От утре започвам да симулирам, че без кафе не мога да живея и до 11:30 въобще не ме търсете!
П.п. - Затова и изразът "да се видим на по кафенце" означава 2-3 часа!

------------------------------------------------------------------------------------------- 

Преди 10 години, за първия Спирит ъф Бургас, имах 2 ултра-пропуска - можех да влизам във всички зони, където си поискам.

А аз наистина много исках да отида в шатрата на SISTERS OF MERCY, да взема автограф от ANDREW ELDRITCH, да се снимам с него, да му досаждам, .... да го накарам да ми се подпише на гърдите.......
Взех фотоапарат, 2 маркера, 2 обложки от CD-та за автограф, флаери и няколко бели листа за всеки случай и помъкнах Васони към зоната само за изпълнители.
Помотахме се вътре, огледахме няколко пъти, минахме покрай всички шатри напред-назад, но така и не намерихме тази светла мрачна личност. Многократно разминавахме само някакъв нисък, слаб, плешив роуди, с черна качулка. Дори мислех да го питам кога ще се появи АНДРЮ, но се отказах. Така безславно си тръгнахме от зоната за изпълнители и се присъединихме към тълпата пред сцената.
Кметът на Бургас обяви фестивала за открит и покани СИСТЪРС ЪФ МЪРСИ да излязат.
Пред нас изскочиха две млади момчета с китари, а ниският, слаб, плешив роуди с черна качулка застана между тях и запя Doctor Jeep.

Когато в представите ти някой физически е толкова голям, красив и значителен, колкото и изкуството му.

Честит рожден ден, мистър Елдрич! 15/05/2018 (59 год.)

------------------------------------------------------------------------------------------- 


Вчера си седиме в мола и чакаме да почне филма.
Подръпваме от сандвичите и ненатрапчиво обсъждаме двойката от съседната маса.
Той имаше форма и съдържание на бодибилдър от краен квартал, с татуирани в модерно-урбанистични мотиви ръце. Имаше си три номера по-малка тениска, адидаски и диагоналка.
Нейните гърди преливаха от три номера по-малкия сутиен, клинът ѝ беше черен и надупчен на правилните места, а обувките ѝ - реквизит от "Веселите духачки, част 3". Русата ѝ до бяло коса имаше равномерно боядисани в черно корени. Да, с черни вежди, разбира се!
Разговаряха трудно, само с прости фрази, които отделяха с "дееба!". Имаха евтин, но Вид.
Бяхме стигнали до заключенията в обсъждането, когато по радиоточката пуснаха нашумелият напоследък Роджър Уотърс. Изведнъж от говорителите се разнесе: ".... на на на на на на another FREAK in the MALL.
All in all you're just a another FREAK in the MALL."

Ние мълчаливо погледнахме към камерата, повдигнахме по една вежда и изпаднахме в размисъл. След това разговорът на тема съсдите ни не потръгна. Те станаха и се отдалечиха с походка на собственици на сградата, а ехидни детски гласчета припяваха:
"We don't need no education..."

-------------------------------------------------------------------------------------------


В 05:15 ч. навън миришеше на бригадата за ябълки преди 28 години, в 05:15 ч. Миришеше на свеж ранен въздух, мокра трева, косата на новото момиче от "А"-клас, нежелание да ставаш за работа, безкрайна младост, "море до колене", предстоящ страхотен ден и цял предстоящ живот. Липсваше само миризмата на Феникс и Арда.
И всичко това само защото областите в мозъка, отговарящи за дългосрочната памет и обонянието, били свързани чрез вълни с честоти от 20-40 херца.

Четирима души си подхвърляме летяща чиния във водата.

Изведнъж в квадрата между нас изплува малко момиченце с руса коса, розови плувни очила и тениска на принцеси. Погледна ни с неразбиране и каза:

- FUCK!

След това се гмурна и изчезна. 

То, ако се замислиш и Животът така прави.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Денем ден денувам,
Дневно ден за ден,
А пък ежедневно
Друг да дойде ден.

Рибена чорба с мусака

Съставки:

4-500 грама риба – поне 3-4 вида. Глави, опашки, месо

На око - картофи, моркови, домати, чушки, целина, лук, чесън, магданоз

500 гр. кайма

1 марля

Яйце, брашно, кисело мляко

Олио и зехтин

Куче – дребна порода

200 мл. тоник

100 гр. кашкавал

100 гр. луканка

Филия хляб

2 портокала, 2 лимона,

200 мл. водка

Сол, захар, черен пипер, червен пипер, лют червен пипер, сода за хляб, девесил, джоджен, чесън на прах, чубрица.

Наливате 100 мл. водка в чаша. Отпийте.

Обелете и нарежете 4 големи картофа. Два от тях + моркови, целина, чушка, нарязан домат и чесън сложете в дълбока тенджера и налейте вода до средата. Малко зехтин.

Нарежете кашкавала и луканката. Отпивате от водката. Изяжте парче луканка и отпийте от тоника. Ако рибата не е изкормена – отпийте от водката, после изкормете.

Нарежете рибата на средно големи парчета. Заедно с главите и опашките я увийте в марлята, заедно с половин лимон с кората. Отпийте голяма глътка от водката последвана от парче луканка, кашкавал и тоник. Подхвърлете по-малко парче кашкавал на кучето. Сложете да ври със сол, чер. пипер, черв. пипер, лют черв. пипер и девесил (супата, не кучето).

Краят на марлята застъпете с капака на тенджерата. Ако готвите на газов котлон или друг открит огън - не го правете.

Натрийте филията хляб от двете страни в нарязания чесън.

Запържете лукът в олио. Преди да е станал златист отпийте от водката и добавете каймата, заедно с малко сол, чубрица, чер. пипер, черв. пипер, чесън на прах и изяждате парче луканка.

Разбърквайте интензивно докато каймата стане на малки топчета, тогава отпивате водка с тоник. След това само водка. Парче кашкавал на кучето.

Нарежете доматът, малко морков и/или лъжичка захар и пасирайте с вода и сол. Изсипете сместа при полуготовата кайма. Добавете другите два нарязани картофа и поръсете с чубрица, черв. пипер, джоджен и нарязан чесън.

Сипете си вторите 100 мл. водка и вода колкото да се сварят картофите. Отпийте и отхапете от филията намазана с чесън. Луканка.

Когато зеленчуците при рибата се сварят, свалете от огъня. Извадете марлята и отделете свареното месо от костите. Облизвате пръстите си за да не се пързаля чашата. Отхапете от филията. Отпивайте малки глътки начесто.

Върнете почистеното месо в супата. Доволен/а отпийте. От другата чаша, тази е с тоника!

Може да застрóите супата със запържено брашно или да я оставите „бистра“. И в двата случая отпийте, последвано от луканка и кашкавал за кучето. То ще опита да изяде картофа паднал на пода, но няма да го хареса. Сега ще има нужда да си оправи вкуса.

Отпийте и нарежете портокалите и втория лимон. Изстискайте ги. Я, фреш! - (бонус рецепта) Добавете вътре малко сода за хляб. Изберете по-голяма чаша, защото фрешът ще „кипне“. Отпийте водка. И тоник.

Когато картофите в мусаката са готови я изсипете в тавичка и залейте със смес от брашно, яйце, кисело мляко и магданоз. Пече се отгоре докато … отпивате.

Добър апетит!

Бал|конска лирика

30.5.2012

Виенски шницел 22 сантиметра,

Лимон и картофи, домат,

Чаша кола. Вървя към леглото,

Завръщам се в нощният свят.

Дневният свят бе пълен с реклама

И с трудови хора жадни за срок.

Претенции, его и качества нямам,

Сънят ме очаква за нощен живот.

--------------------------------------------------------------------------------

19.6.2012

На балкона седя си, вятър повява,
Кат вода във морето шлауха ми гали.
Няма бельо, няма съседи,
Голямата мечка премства се в мрака.
На липа замириса, което е странно.
Дали пък въобще да си лягам?

--------------------------------------------------------------------------------
 
1.5.2013 (Римски балкон)
Ще му драсна клечката на този град.
С чепка грозде в ръката, а в другата арфа
И фалос от слонова кост във гъза.
Бяла робиня ми прави фелацио с маска Bocca della Verita.
Драсвам му клечката, а после от Палатино
Ще гледам и ще римувам така:

"О, Риме! ИзгоРи ме!
аRomaтен, скRomeн, пРимитивно Romaнтичен - Римувам за теб.
тRomaв, кРиминално хаотичен, от пРимати пRomeнен.
О, Риме, разоРи ме."

--------------------------------------------------------------------------------
 
17.5.2013
Хапвам си Мура, гледам небето,
Стоежите в Лозенец тънат във мрак.
Съседите пушат, говорят на меко,
Щастие пълно няма докрай.

Със зеления лазер прилеп догоних,
Как ли ме псува клетата твар.
Навярно пребил се е в някакви клони.
Стана по-тъмно, защо ли така?

Вместо да легна аз се разписах,
Не че ме бива, но ми се прищя.
Даже и стол си довляках навънка.
Я па го тоя! Дъжд заваля!

Озонът смърди, почти се не трае,
Колата ми е в някакъв странен десЕн
Изглежда сякаш върху прахта изпикал съм се.
Стига ми толкоз, гася. До друг ден!

--------------------------------------------------------------------------------

25.5.2013 (Несебърски балкон)
Фром доун тил дъск съм на джента -
Равни количества джин, тоник и мента.
След още две ще изпадна в забрава.
Спецялен поздрав за Сава!

Слънчев бряг, до него свЕти Влас
Несебър и Равда зад нас
Морето тепсия, англичани бол,
Олинклузив алкохол.

Зеленият лазер кълве и на чайки
Полугола съседка на втори етаж
От басейна раждясАха ми всичките гайки
Допивам си шнапса, утре на плаж.

--------------------------------------------------------------------------------

23.7.2013
Пълнолуние в свежия хлад,
Айсберги плават в небето и се топят.
Луната е като монета на дъното. Чувствам се млад,
Мога да се гмурна и да я извадя.

Само парктроник раздразва слуха ми,
Инак е тихо, задържам дъха си
И става още по-тихо. Навярно така трябва да бъде
Щом всички наоколо спят.

Гол на балкона седя и в сумрака надничам,
Отдалече сигур на воайор им приличам.
Има нещо във въздуха щом се опитвам отново да пиша.
Дежавю - спокойствие изживяно в младостта.

--------------------------------------------------------------------------------
 
10.8.2013
Преливам вода от шише във шише
Едното е плстмасово, другото не.
Едната вода е студена, другата топла
След водката цяла нощ ще пия хладна поне.

На гости безкористно ние отидохме,
Уж два литра бира носех във сак,
А стопанинът подъл в кристални чаши наливаше!
И после пак, и пак, и още, и пак!

Сега във фейсбук стихове пиша, навънка е мрак.
Проблеми във детството явно съм имал,
Нещо наваксвам или компенсирам...
Аз съм си най-големият враг.
Сега ми е лошо, а утре на вила сме
И пак ще се пие. И още! И пак!

Ако зачел си се в тези безмислици,
В събота, в два пез нощта, а утре айляк,
Тичай при другите и 100 грама кАпни си,
Че в понеделник си трезвен на работа, и още, и пак!

--------------------------------------------------------------------------------

21.8.2013
Да бях поет, че да опиша облаците от хартия,
Тишината свежа и луната светеща в синьо,
А аз седя на столче на балкона по хавлия
На gsm-а пиша, даже не хабя мастило.

В пантона този цвят го няма, там детo прожектор не стига
И храстите на френско грозде ми приличат.
Бих поиграл на жмичка като някой малък,
Бих полежал на кея шеснадесет годишен.

Луната се премести с цяла педя,
Разтворила хартията в небето и се блещи, не наднича,
Ще ви оставям, натъжих се нещо,
А и вече са заспали тези, които ме обичат.

--------------------------------------------------------------------------------

4.2.2017
Сенки подредени от лампи уморени.
Паважът мокър усещам на допир.
Долу, към Раковски всички презрени
Финишираме в младежкия пир.

Ром и кола отделно, праведни истини,
Отношения в трети квадрант.
Звездите над бара напомнят на изстрели,
Пробили небето в спящия град.

Твърде уплашен от рими за смърт,
Спиртно свободен от бреме,
Аз признавам, че вече съм дърт
И признавам, че вече ми дреме.

--------------------------------------------------------------------------------

16.12.2017
Краят на дните, тъмна заплаха,
Орех в полето, стрелките замряха.
Опечалени другари, мраморна стряха,
Виното, житото, сладките в пръстта се пресяха.

Свещи, кандило, заупокойна молитва.
Дай ми безкрай да живея!
А ако можех календара да върна
Какво повече щях да умея?

Виж ме сега, имам си всичко
Без да съм скот, но нищо епично.
Изградих с годините антиотрова
Да живея сред другите хора.

Втори опит да направя бих искал,
Понесъл трънлива корона.
Всичко, което съм значил за всички
Се побира лесно във гроба.

--------------------------------------------------------------------------------

01.01.2020
Таралежът дояде злите инсекти
После бързо пресече паважа
Близо до кофите. Приличаще на телена четка,
Която се скри зад гаража.

Беше голям, сериозен и леко наконтен,
На лов във спокойна тъма.
Ужасните хора отново ги няма наоколо,
Всеки ден един по един ги убива нощта.

Утре вечер ще излезе отново
Сив и обострен с чевръсти крака,
Но дали аз ще го дебна сам на балкона
Зависи чий ден е и за кого пристига нощта.

--------------------------------------------------------------------------------

15.01.2020
Видях мъж с треперушка-кръстче обеца.
Не през '94-та, а вчера в икеа.
Инстинктивно ми се прииска да му плесна шамар зад врата
И да му кажа да ме фане за хея.

Имаше и диагоналка, но да оставим това настрана.
Носталгията в мен се обади,
В миг си припомних '90-те, почувствах се млад,
"Една обеца и си там" - както казват шоколадите с крави.

--------------------------------------------------------------------------------

The Wall in the mall

Вчера си седиме в мола и чакаме да почне филма.
Подръпваме от сандвичите и ненатрапчиво обсъждаме двойката от съседната маса.
Той имаше форма и съдържание на бодибилдър от краен квартал, с татуирани в модерно-урбанистични мотиви ръце. Имаше си три номера по-малка тениска, адидаски и диагуналка.
Нейните гърди преливаха от три номера по-малкия сутиен, клинът ѝ беше черен и надупчен на правилните места, а обувките ѝ - реквизит от "Веселите духачки - Част 3". Русата ѝ до бяло коса имаше равномерно боядисани в черно корени. Да, с черни вежди, разбира се!
Разговаряха трудно, само с прости фрази, които отделяха с "дееба!". Имаха евтин, но Вид!
Бяхме стигнали до заключенията в обсъждането си, когато по радиоточката пуснаха нашумелият напоследък Роджър Уотърс. Изведнъж от говорителите се разнесе:
".... на на на на на на another FREAK in the MALL.
All in all you're just a another FREAK in the MALL."

Тя и аз мълчаливо погледнахме към камерата, повдигнахме по една вежда и изпаднахме в размисъл. След това разговорът на тема "съсeдите ни" не потръгна. Те станаха и се отдалечиха с походка на собственици на сградата, а ехидни гласчета припяваха:
"We don't need no education..."