Възнамерявам да ги информирам кой и защо им причинява мъките. Искам да им тече кръв от устата докато изричат думите "Ама аз нямах това предвид..., Аз за добро..., Аз не нарочно...".
Да, аз съм зло, отмъстително и злопаметно копеле, с мания за величие, което е овладяло самонавиването до съвършенство. Нямам само парите. Докато не стана гнусно богат ще се наложи да изтезавам тия твари в съзнанието си и в деветте му кръга подсъзнание. Там имам достатъчно време, място и помощници!
Нямам търпение да стана гнусно богат.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Най-старият мобилен оператор е Църквата.
Офисите, клоновете и телефонните им кабини са огромни, работят и през почивните дни, а антените им са буквално навсякъде † † †.
Рекламното лице на фирмата е изключително популярно. Промоции има всеки ден под формата на кръщенета, сватби, имени дни, чествания, погребения и др. Служителите ще познаете по изцяло черните унифирми със златно фирмено лого, изобразяващо антена †.
В България, ЦъркваТел среща известна конкуренция в лицето на ДжамияТел и СинагогаТел-Авив.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Момичето, с което за първи път се целувах с език, ходеше с най-добрия ми приятел, но в последствие забременя от циганин. Беше ми съученичка и живееше във вход "Е". Харесвах я, но не ѝ го казах. В 7 клас я забравих и никога не се сетих за нея.
А циганинът приличаше на Жан Клод Ван Дамм и слушаше Мейкъл Джексън (разбира се).
Нямам абсолюто никаква представа защо ви разказвам това.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Докато гледам клип на ZAZ от Монмартр с умиление и носталгия се сещам за Червената мелница, Временната постройка, шадравана на Стъклената пирамида, гъбичките от мръсния хотел до Бастилията, метрото, кафенетата, Нотр Дам, Сена, хората които пият и танцуват на двата ѝ бряга, мръсотията, 100-те км. пеш, сандвича в лучената супа, Пер Лашез, ненормално скъпата бира, ........
Да, аз се доближих до Париж такъв, какъвто е.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Прекрасни мои татуировки, съжалявам, че се налага да виждате как ваши посестрими стават жертви по телесата на нечовешки селяндури и хуманоиди без въображение. Обидно е как вашият род стана моден аксесоар и последва съдбата на Голфовете, Джиесемите, Адидас и Софийските улици.
Обещавам занапред да се грижа по-добре за вас, да ви множа и да закривам очите ви всеки път, когато минаваме покрай "бербатовски" надписи или trampstamp-ове.
Дотогава, нека едничка утеха ви остане възрастта ви. Може да сте стари и поизбледнели, измежду вас да няма тигър и дракон, йероглиф и кръст, но имате душа.
Имате и смисъл различен от "сладкокисела патица" изписана вертикално на иврит.
-------------------------------------------------------------------------------------------
ники кънчев*: "...едиквоси e хляб и зрелища, само че в бигбрадър хлябът е заменен от още зрелища. Да, драги зрители, имаме зрелища на квадрат!"
А сега, изразено математически:
Х - хляб; Z - зрелища
X+Z = Z²
Заменяме Х със Z, както е по условие и получаваме равенството:
Z+Z = Z²
Това равенство е изпълнено само ако Z=0 или Z=2.
Понеже не харесвам кънчев, отговорът Z=0 (т.е. Забавление=0) ме устройва!
Понеже не харесвам кънчев, приемам за дадено, че надали е имал предвид Z=2, каквото и да значи това.
Понеже не харесвам кънчев, приемам снизходително, че това е лапсус.
Понеже не харесвам кънчев, ми се налага да пиша тия глупости в събота вечер.
* нарочно е с малки букви
-------------------------------------------------------------------------------------------
Дъждът ми липсва.
Липсва ми да седя под тентата и вятърът да носи пръски само на 5 см. от мен без да ме навали. И да не се чува нищо друго освен онова боботене, дето мирише на озон. Само да седя и да гледам в празното пространсто с разфокусиран поглед. Свежо е и една идея хладно. Толкова отпуснат, че ръцете сами помръдват от пулса ми. Отпуснат до безтегловност.
Точно когато небето посред бял ден притъмнява, а светлината става налудничава, започвам да дишам шумно и учестено с широко отворени ноздри. Усмивката ми сама се разтяга до размер "why so serious", а от погледът ми могат да се поучат всички актьори, на които предстои да изиграят Чарлз Менсън. Тогава ми се иска да хукна по улиците с разперени ръце, в очакване на най-големия порой. Без да пея.
Като тиинейджър, заедно с моя човек дето умря от наркотици, се катерихме по катерушките из квартала за да гоним гръмотевиците. След това, без да се разочароваме от неуспеха, заставахме на най-големия ветрилник за да ни отвее. За това пък откъде се сетих?!
Дъждът ми липсва. Липсва ми и всичко, което отнесе със себе си.
-------------------------------------------------------------------------------------------
7/11/2012 (по повод кончината на патриарх Максим)
Мисля, че започвате да прекалявате, както обикновено, драги медийки.
На 98! години се е споминал човек. От старост! На 98 г!
Живял е добре, радвал се е на хорска любов и партийно одобрение, не му се е налагало да бъде пенсионер, защото не е работил през последните 50-60-70 години, а и в неговият случай кончината е равносилна на повишение.
То не бяха интервюта, новини, камбани, ден на национален траур, тепърва поне година докато изберат нов поп пика.
Вместо да жалим до Коледа как "безвреме" си е отишал, кажете едно наздраве, за това колко добре е живял!
И почерпете за Бог да прости с жито и дребни сладки всичките баби в църквите, щото това ще им е седмичната дажба.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Две сакА били изложени на витрина.
Минавали хора, оглеждали ги, пробвали ги, но така и не ги харесвали достатъчно за да ги купят. Не им харесвало как им стоят, не им отивали.
Едното сако било тесногръдо, а другото широко скроено.
Така и на двете им минал сезона и ги преоценилии.
-------------------------------------------------------------------------------------------
22/9/2014 (по повод Вип Брадър)
Една била станала известна, като била спала с един, който станал известен, като спал с една, която била известна, щото спала с едни небезизвестни - екстракт от БГ "хайлайф".-------------------------------------------------------------------------------------------
Пред съседната сграда стоят и пушат стадо млади тьотки, заемайки единствените 50 см. тротоарна пътечка, която може да се използва. Не се поместват, разбира се, за да мине човек, просто седят и си пасат тютюн. А погледите им едни такива празни. Мога да ги разбутам за да мина, но не ми се иска да се "отърквам" в тях. Все още ме гледат празно, направо пусто.
Слизам на пътното платно което представлява стъклен коловоз със заоблени ръбове. Негодувайки си представям как върху главите на стадото пада огромна маса лед от покрива и ги убива на място.
Обаче INSTANT KARMA!!
Крачка, втора, предницата поднася. ДокМартенс са известни, но не и със сцеплението с леда. Трета - и задницата поднася. Четвърта крачка нямаше, бях се отделил от земята.
Последваха брейкденс и тътен като от удър с планета. Погледите на тьотките се изпълват, стадото оживява.
На дясната ми задна буза има синка, на която ясно са очертани касов ключ и ключ за кола.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Мислех, че няма какво да ме учуди, защото аз съм служител, който е превъртал Excel 2007 два пъти.
Но най-новият ми екселски файл за ежедневна употреба съдържа 427710 формули (±5-10000). Заедно с текстовите полета може да го добутам до 500000 клетки, но да не издребняваме на клетъчно ниво.
А вашият работен ден как върви?
-------------------------------------------------------------------------------------------
Втора кола чистя от снега. Навън е 7 без 20, минус 20. От шапката недочувам.
Чистя си, чистя си, тъмно е.
Побиват ме тръпки. Изтръсквам се от тях, побиват ме отново. Установявам, че не са от студа. Обръщам се, оглеждам се - няма никой, ама МНОГО никой. Отново тръпки.
Някак си на подсъзнателно ниво дочувам звуци от преизподнята. Сякаш вещици изтезават малко дете - те се кискат, то пищи. Някак си по средновековному.
Продължавам да чистя, вече с нежелание и оглеждане. Воят провължава едва доловимо да се процежда през шапката ми.
И така 1-2 страшни минути.
Отварям вратата, навеждам се напред за да взема стъргалката за лед и директно в ухото си чувам тихо "and we die young".
Е ТОГАВА ВЕЧЕ НАИСТИНА МНОГО СЕ ПРИТЕСНИХ!
Пет секунди вкамененост по-късно си дадох сметка, че това са Алис ин Чейнс от намаления почти до нула касетофон.
Обаче лошото чувство си остана.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Аз,
като човек изпил през живота си 5 кафета сумарно, искам да ви кажа, че
за 2 стотинки не ви вярвам на вас, които сутрин "не можете да си
отворите очите без кафе" и ми се влачите до обяд с дълги физиономии.
Това с кафетата е един огромен заговор и вие всички участвате! Крадете от времето под предлог, че "не сте пили кафе още" и себеподобните веднага започват да ви съжаляват. "- Ооо, бедничкият/та, не го/я закачай, още не си е изпил/а кафето!" Това е вашият код за "В момента не ми се прави нищо, но нямам с какво друго да се оправдая".
От утре започвам да симулирам, че без кафе не мога да живея и до 11:30 въобще не ме търсете!
П.п. - Затова и изразът "да се видим на по кафенце" означава 2-3 часа!
-------------------------------------------------------------------------------------------
-------------------------------------------------------------------------------------------
В 05:15 ч. навън миришеше на бригадата за ябълки преди 28 години, в 05:15 ч. Миришеше на свеж ранен въздух, мокра трева, косата на новото момиче от "А"-клас, нежелание да ставаш за работа, безкрайна младост, "море до колене", предстоящ страхотен ден и цял предстоящ живот. Липсваше само миризмата на Феникс и Арда.
И всичко това само защото областите в мозъка, отговарящи за дългосрочната памет и обонянието, били свързани чрез вълни с честоти от 20-40 херца.
Това с кафетата е един огромен заговор и вие всички участвате! Крадете от времето под предлог, че "не сте пили кафе още" и себеподобните веднага започват да ви съжаляват. "- Ооо, бедничкият/та, не го/я закачай, още не си е изпил/а кафето!" Това е вашият код за "В момента не ми се прави нищо, но нямам с какво друго да се оправдая".
От утре започвам да симулирам, че без кафе не мога да живея и до 11:30 въобще не ме търсете!
П.п. - Затова и изразът "да се видим на по кафенце" означава 2-3 часа!
-------------------------------------------------------------------------------------------
Преди 10 години, за първия Спирит ъф Бургас, имах 2 ултра-пропуска - можех да влизам във всички зони, където си поискам.
А аз наистина много исках да отида в шатрата на SISTERS OF MERCY, да взема автограф от ANDREW ELDRITCH, да се снимам с него, да му досаждам, .... да го накарам да ми се подпише на гърдите.......
Взех фотоапарат, 2 маркера, 2 обложки от CD-та за автограф, флаери и няколко бели листа за всеки случай и помъкнах Васони към зоната само за изпълнители.
Помотахме се вътре, огледахме няколко пъти, минахме покрай всички шатри напред-назад, но така и не намерихме тази светла мрачна личност. Многократно разминавахме само някакъв нисък, слаб, плешив роуди, с черна качулка. Дори мислех да го питам кога ще се появи АНДРЮ, но се отказах. Така безславно си тръгнахме от зоната за изпълнители и се присъединихме към тълпата пред сцената.
Кметът на Бургас обяви фестивала за открит и покани СИСТЪРС ЪФ МЪРСИ да излязат.
Пред нас изскочиха две млади момчета с китари, а ниският, слаб, плешив роуди с черна качулка застана между тях и запя Doctor Jeep.
Взех фотоапарат, 2 маркера, 2 обложки от CD-та за автограф, флаери и няколко бели листа за всеки случай и помъкнах Васони към зоната само за изпълнители.
Помотахме се вътре, огледахме няколко пъти, минахме покрай всички шатри напред-назад, но така и не намерихме тази светла мрачна личност. Многократно разминавахме само някакъв нисък, слаб, плешив роуди, с черна качулка. Дори мислех да го питам кога ще се появи АНДРЮ, но се отказах. Така безславно си тръгнахме от зоната за изпълнители и се присъединихме към тълпата пред сцената.
Кметът на Бургас обяви фестивала за открит и покани СИСТЪРС ЪФ МЪРСИ да излязат.
Пред нас изскочиха две млади момчета с китари, а ниският, слаб, плешив роуди с черна качулка застана между тях и запя Doctor Jeep.
Когато в представите ти някой физически е толкова голям, красив и значителен, колкото и изкуството му.
Честит рожден ден, мистър Елдрич! 15/05/2018 (59 год.)
-------------------------------------------------------------------------------------------
Вчера си седиме в мола и чакаме да почне филма.
Подръпваме от сандвичите и ненатрапчиво обсъждаме двойката от съседната маса.
Той имаше форма и съдържание на бодибилдър от краен квартал, с татуирани в модерно-урбанистични мотиви ръце. Имаше си три номера по-малка тениска, адидаски и диагоналка.
Нейните гърди преливаха от три номера по-малкия сутиен, клинът ѝ беше черен и надупчен на правилните места, а обувките ѝ - реквизит от "Веселите духачки, част 3". Русата ѝ до бяло коса имаше равномерно боядисани в черно корени. Да, с черни вежди, разбира се!
Разговаряха трудно, само с прости фрази, които отделяха с "дееба!". Имаха евтин, но Вид.
Бяхме стигнали до заключенията в обсъждането, когато по радиоточката пуснаха нашумелият напоследък Роджър Уотърс. Изведнъж от говорителите се разнесе: ".... на на на на на на another FREAK in the MALL.
All in all you're just a another FREAK in the MALL."
-------------------------------------------------------------------------------------------
Вчера си седиме в мола и чакаме да почне филма.
Подръпваме от сандвичите и ненатрапчиво обсъждаме двойката от съседната маса.
Той имаше форма и съдържание на бодибилдър от краен квартал, с татуирани в модерно-урбанистични мотиви ръце. Имаше си три номера по-малка тениска, адидаски и диагоналка.
Нейните гърди преливаха от три номера по-малкия сутиен, клинът ѝ беше черен и надупчен на правилните места, а обувките ѝ - реквизит от "Веселите духачки, част 3". Русата ѝ до бяло коса имаше равномерно боядисани в черно корени. Да, с черни вежди, разбира се!
Разговаряха трудно, само с прости фрази, които отделяха с "дееба!". Имаха евтин, но Вид.
Бяхме стигнали до заключенията в обсъждането, когато по радиоточката пуснаха нашумелият напоследък Роджър Уотърс. Изведнъж от говорителите се разнесе: ".... на на на на на на another FREAK in the MALL.
All in all you're just a another FREAK in the MALL."
Ние мълчаливо погледнахме към камерата, повдигнахме по една вежда и
изпаднахме в размисъл. След това разговорът на тема съсдите ни не
потръгна. Те станаха и се отдалечиха с походка на собственици на
сградата, а ехидни детски гласчета припяваха:
"We don't need no education..."
"We don't need no education..."
-------------------------------------------------------------------------------------------
В 05:15 ч. навън миришеше на бригадата за ябълки преди 28 години, в 05:15 ч. Миришеше на свеж ранен въздух, мокра трева, косата на новото момиче от "А"-клас, нежелание да ставаш за работа, безкрайна младост, "море до колене", предстоящ страхотен ден и цял предстоящ живот. Липсваше само миризмата на Феникс и Арда.
И всичко това само защото областите в мозъка, отговарящи за дългосрочната памет и обонянието, били свързани чрез вълни с честоти от 20-40 херца.
Четирима души си подхвърляме летяща чиния във водата.
Изведнъж в квадрата между нас изплува малко момиченце с руса коса, розови плувни очила и тениска на принцеси. Погледна ни с неразбиране и каза:
- FUCK!
След това се гмурна и изчезна.
То, ако се замислиш и Животът така прави.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Денем ден денувам,
Дневно ден за ден,
А пък ежедневно
Друг да дойде ден.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Денем ден денувам,
Дневно ден за ден,
А пък ежедневно
Друг да дойде ден.
