Хамелеон-негатив

През '80 година бях доброто малко детенце на мама и татко. Слушках, папках и бях добре възпитан. Бях и чавдарче, и почтиотличник, и почти спортувах. Бях като повечето деца, не се различавах кой знае колко с кафявите си дрешки. И както всички исках да се отличавам по нещо от другите, но не можех да рисувам, не ме биваше в шаха, а във футбола и в олимпиадите по математика виждах нещо нередно. Както повечето исках да съм друг, различен, шарен. Но не "различен", както тяхното различно, а по-различно "различно".

И така ме извикаха за първи път при директорката във втори клас, получих първата си двойка в трети, (когато още не пишеха оценки), пропуших в четвърти, запознах се с тежкъя метъл в пети, започнах да бягам от училище в шести, за малко да ме изкючат в седми, пробих си ушите в осми, започнах да посещавам сборища на упадъчни елементи в девети, подкарах колата на майка ми без тя да знае в десети, подкарах колите на непознати хора без те да знаят в единайсти. 
След това се подредиха първите катастрофи, загубата на роднини и приятели, по някой и друг опиат, „Да дойдат танковете!“- времена, "изгнание" в чужбина, смяната на 5 университета, смяната на 5 работни места, „Да дойде белият рейс!“- времена.

Бил съм скинар, пънкар, емигрант, хипстър, метъл, телевизионер, скейтър, хейтър, любовник, отшелник, лентяй, задник, кучкар, хубавец, рекламист, уонаби-музикант. Покривах се с татуировки, предразсъдъци, дълги коси, бради, скъпи дрипи, секъндхенд дрипи, добри обноски, лоши приказки.

И какво стана?!

Стана това, че сега като се приближа до някой веднага сменям цвета си с обратен на неговия. Повечето пъти дори не го правя нарочно, а по навик и защото само това мога наистина добре. Затова и няма да ме забелижете в шарена тълпа, защото ставам безцветен.

И какво от това?!

Нищо, така отново не се различавам от околните.

Ебаси!

от "Прасчо Приятелю"

 

Пробуем?!?!

Нацепени бизнесбатки, селски бекове, набедени хубавци и богаташи, траверстити от междуселски път и всичко това обилно поръсено с отявлени парясници и рушветини.
Кой от кого по-истински, по-натурални, по-себе си.

Няма проблем, че са "себе си", че са "истински" и го подчертават. Те са собствениците на онази паралелна истинска реалност, която с всеки ден поглъща моята измислена реалност.
Няма проблем, че са нагли, нахални и безочливи - поне са себе си. А не като мен цял живот да се стремя да бъда някой друг, защото това което съм не ми е достатъчно.
Няма проблем, че ги дават по чиливизора, там дават къде-къде по-грозни неща като политици, глад, смърт и политици.
Няма проблем, че преди 15-тина години начинанието по медийното им натрапване беше лоша шега, а сега е Лошата истина, която аз така или иначе игнорирам.

Няма проблем. Това е като вода с мастило. Колкото повече мастилото наливаш във водата, толкова по-бързо получаваш гадна мътилка. Когато не бяха открили топлата вода (в пряк смисъл много не са я открили и до ден днешен) нещата се ядваха. В последствие и топлата вода стана мътилка, но няма проблем. Опорочаването на всичко не е проблем. И пропагандирането на диагонална- и екстеншън-селения не е проблем.

Потенциален проблем се задава в обозримо истинско бъдеще, когато на много хора ще им ливне канчето. Тогава ще се родят серийните убийци. Тълпите от серийни убийци.

Иначе, по принцип, няма проблем. Вие си пейте, дивейте, бикините си вейте. Аз ще си дочета тука нещо и след това се захващам с оборудването на мазето.

Серемония 2015

Да ходим ли на кино или киното вече се изходи

След  като изгледах настоящите оскарови филми почти насила, се сетих защо не го бях правил от 2000 година насам. Не само масовите заглавия, но и тези за награждавене, отдавна вече не се правят на лента, а на екселска таблица и чек-лист. Всички сa еднакви по форма и цвят, еднакво лъскави и стегнати и еднакво лишени от какъвто и да е вкус, дори и лош - като доматите в Била. Настоящите номинации също са типичен пример за „пазарно“ кино. Сюжети съшити с телбод, сценарии написани заради ефектите и толкова изсмукано от пръстите, колкото няма и в порно филмите.

На 87-мата церемония филмите, според моето невежо, но натрапено ви мнение, се делят на две. Първата половина са кухи биографии, за иначе значими за един или друг хора. Без смисъл, без повод (освен оскарите), без дълбочина, самоцелни, .... Факти, подхвърлени на двама-трима много добри актьори за визуализация. Останалите филми са за кротък делничен следобед по Диема, когато си наистина болен от нещо заразно.

Иначе и аз имам фаворит, не по сърце, а по нежелание. Той няма да спечели нищо. Освен ако нещо тотално не се обърка.

Но няма как да не спечели филмът за снайпериста. Там са чекнати всички чекчета в чек-листа, че и повече:

Излъчен 2-3 месеца преди оскарите - √

Оскаров режисьор – √

Много известен оскаров режисьор – √

Подложил си за оскар от миналата година актьор –√

Сценарий по действителен случай –√

Сценарий по действителен случай, описан в автобиографична книга на истински американски герой –√

Истински американски герой –√

Убивал САМО гадни, лоши зверове, казано в прав текст за да не се объркаш -√

Помогнал на други американски герои –√

Има две деца – √

Има две деца и посттравматичен стрес –√

Помогнал на други американски герои отново –√

Други американски герои му благодарят пред децата му, подчертавайки, че е герой –√

Истински убит американски герой –√

Убит месец преди оскарите 2013 (съвпадение) –√

Поклонение на стадион –√ 

Архивни кадри от погребението му –√

Делото срещу убиеца му – повреме на оскарите 2015 (съвпадение) -√

10000 американски флага по време на филма –√ 
Т.н. - √

Освен ако нещо тотално не се обърка.