Егати свинщината!

1.06.2020 г.

Всичко за майка ми - I


...
Мечът от снимката беше една от любимите ми играчки. Имах два за да се дуелирам с баща ми. Имах и две подобни шпаги, една много готина тояга и една тръба за фунийки. В общи линии играчки, каквито всички момчета израстнали през 80-те имаха. Представях си, че съм прабългарски войн, мускетар или индианец и забивах фунийки в дините струпани пред плод/зеленчука.
Много обичах да играя с въпросните играчки, но рядко ми се отдаваше възможност, защото се налагаше да ги крия от майка си. На нея ѝ беше много удобно да ме бие с тях. По този начин не ѝ се уморяваха ръцете, а и ме стигаше от по-далече.
Със сабята от снимката болеше много. Еластична, пластмасова и дълга около 50-60 см., оставяше следи като от колан. Чувствах се късметлия, ако в яростта си хванеше канията на сабята. Тя беше лека и куха (също на снимката). Но най-много болеше от тънките шпаги. Боят никога не продължаваше дълго, 3-4 удара са напълно достатъчни за 8-10 годишно дете. По крачетата и дупето. Когато се опитвах да ги предпазя го отнасяха ръчичките. Казвам ги умалително, защото бяха такива в сравнение със сабите.

Колкото повече растях, толкова повече майка ми се нуждаеше от сабите за да ме наказва. Не че бях лош, просто я заболяваха ръцете. Децата, както знаете, постоянно правят неща, за които ти идва да им шибнеш един. Е, майка ми не се оставяше да ѝ мине. "- Ще те изжигаря!" - писваше истерично тя и започваше да се оглежда за играчките ми. И така, аз започнах да ги крия. Да, не можех да си играя с тях когато поискам, но цената си струваше. Играех си само докато тя беше на работа. Когато в трети клас се преместихме в ново жилище, аз ги скрих в дъното на дрешника и не ги извадих повече. Понякога крещеше "- КЪДЕ СА ТИ САБИТЕЕ???" и с бяс в погледа започваше да търси наоколо. Така ми се наложи да залепя и тръбата на прахосмукачката с лейкопласт, за да имам време да избягам, докато майка ми я разкачи.

Горе-долу по това време тя откри заключването ми в детската стая. Добре, че ключалките не бяха секретни, а от онези с дебелите номерирани ключове. Аз от своя страна открих инструментите и резервните ключове. Тайно бях нарязал улеи на върховете на всички ключове, които можеха да заключат стаята ми. По този начин те се превръщаха във винтове - въртях ги с отвертка през ключалката до основна позиция и ги избутвах на постелката пред вратата. Когато ме затвореше, аз отключвах отвътре, заключвах отново отвън и тихо бягах от къщи за да си играя. Така първите няколко пъти жестоко ѝ изкарвах акъла - тя отваряла след половин час тишина и установявайки липсата ми решавала, че съм скочил от седмия етаж. За разлика от нея, на мен никога не би ми хрумнало.
 
Растях, възмъжавах телом и духом и майка ми ме наказваше все по-трудно. Понякога в момент на безсилие изхвърляше през прозореца касети и плочи, късаше ми плакатите, криеше любимите ми дрехи. Първите няколко пъти беше много гадно. Бях събирал от джобните си пари за да купя тези неща, знаете как е. Но свикнах. Така се понаучих да си прибирам нещата в шкафовете, за да не са на една ръка разстояние.
Опитите да ме бие не престанаха, но ѝ се получаваше само когато без предупреждение ми зашие шамар. Втори не успяваше да зашие. Ръчичките ми бяха порастнали. Бяха станали дълги и силни ръце, които опъвах напред и тя не успяваше да ме достигне. Това я вбесяваше още повече и опитите ѝ ставаха все по-жалки, досадни и настоятелни. Понякога, за да престане и да ме остави на мира, излизах на балкона и започвах да се смея истерично с всички сили, отчасти, защото наистина ситуацията беше нелепа и отчасти, защото майка ми я беше срам съседите да я видят как се опитва да бие детето си. Което макар и порастнало продължаваше да не дава поводи за това.

Единственото наказание, срещу което оставах безсилен, беше нейният "тур на срама". Когато натрупаше желание за мъст или каквото там трупаше, започваше да обикаля из квартала. Видеше ли група тийнейджъри се спираше при тях, питаше дали ме познават, представяше се и започваше да им говори колко са смотани, грозни, некадърни, необразовани, как не са достойни да ми бъдат приятели, как ме теглят надолу, да ме оставят на мира и да не дружат повече с мен. Представете си какво социално убийсто е това за един тийнейджър! След първите 1-2 тура ми идваше да избягам зад граница. Оказа се обаче, че другите деца са ме намирали за готин човек и не само че не ме отритнаха, а дори започнаха да ми съчувстват за откачената майка и да я отбягват за да не се чувствам неудобно.
...



...

22.05.2020 г.

Memory Albums

     Преди половин година, с едни сериозни хора, сериозно си къркахме, сериозно слушахме музика и серозно се питахме един друг - "Кои са твоите Топ 10 албума? Ама сериозно!"
Прави ми впечатление, че напоследък е модерно в соц. мрежите, да се предизвиквате един друг с "Топ 10-ки".
   Аз се самосезирах и си направих Топ 25. Защото искам. И написах спомените си за тези албуми. Пак защото искам.
     Подредени са хронологично по дата на издаване, не по любимост. А вие четете ако искате. А ако прочетете, се чувствайте предизвикани, щото по-добре да пишете за музика, отколкото за политици, генерали, футболисти и други бацили.


The Ramones - Rocket to Russia - 10.1977
Абе, всичко на Рамонес! Ама този албум избрах, защото най-много го въртяхме на бригадата за ябълки, когато си подковах кубунките с пирони за щайги.
Лятото, преди бригадата, не тръгвах никъде без жълтата BASF-ка, в която "Rocket  to Russia" беше допълнен до 60 минути с първата половина на албума "Walk Among Us" на Misfits.

И "London Calling" въртяхме на бригадата.
И Pogues.












The Clash - London Calling - 01.1980
Записах си го някъде през 80-те и оттогава го имам на касета, плоча, CD, видео и MP3. Последният и най-добър албум на Клаш.
По мое мнение, в следващите албуми - с регетата, ска-та, диското и другите нелепи експерименти, я има 10-тина песни, които стават, я не.










The Cult - Electric - 04.1987
През 1988-89 гледах на видео няколко клипа от този албум и направо ми счупиха главата. Даунлоудах си ги от видео касета на аудио касета - "Love Removel Machine", "'Lil' Devil", "Wild Flower", а албумът така и не го намерих. За утеха, в началото на 1990 си купих от Белград прясно издадения "Sonic Temple", който е по-добър. Обаче включвам в Топ 25 "Electric", защото по-дълго време съм го желал. Записах си го чак през лятото на 1991 на ноунейм-касета със светлокафява лента. През 1993 си го купих на плоча.
Около 2000-та година, колекцията ми на Кълт изчезна, за да се появи отново през 2017 година, върната ми от Иван Къдравия - свястно момче.




Guns N' Roses - Appetite for Destruction - 08.1987
Купих го на касета "Юготон" от Белград през март-април 1990, заедно със споменатия по-горе "Sonic Temple".
За този албум вече съм писал текст, така че за да не се повтарям:
"... Дълго време ми отне да ги харесам. Месеци. Бях тежък метълопънкар и тия ми бяха блудкави....."









The Pogues - If I Should Fall from Grace with God - 01.1988
Всичко на Поугс! Просто в този албум има най-много песни, които сте чували. От втората ми бригада до днес не спирам да ги слушам.













Нова Генерация - пролетта на 1989

...........................................................................
...........................................................................












Ревю - лятото на 1989
За Нова Генерация и Ревю изобщо няма да започвам да пиша, те заслужават отделна статия.
Ще кажа само, че трябваше да им издадат самостоятелни плочи или поне да са заедно на една. Така или иначе още си ги пазя.











Red Hot Chili Peppers - Mother's Milk - 08.1989
За първи път се сблъсках с тях в скейт-филма "Thrashin' " някъде през 1988. Много ме кефеше идеята за група като RHCP, но не харесвах музиката им. През 1993 изслушах "Mother's Milk" във Virgin Megastore и моментално се влюбих.
Обаче до ден днешен си оставам един от малкото фенове на групата, които не харесват музиката й. А толкова много се старах! Даже си купих всички албуми за да им давам шанс след шанс. Междудругото след толкова години опити да ги харесам поне стигнах до извода - "Няма Фрушанте - няма RHCP."
(Истината е, че най-харесвам "What Hits!?" от 1992, но той е Best, така че не се брои.)




The Black Crowes - Shake Your Money Maker - 02.1990
За първи път ги видях през 1990 г. по БНТ, в "шоуто на Тод Стивънс" или нещо подобно. Юни 1991 си ги купих от Витошка  на "оригинална" касетка с обложка-хармоника. Тогава си мислех, че бандата е великолепно допълнение към Глем Рока.











The Sisters Of Mercy - Vision Thing - 10.1990
Купих го на "оригинална" касетка от спирката на ВМИ година след издаването му, докато се прибирах от лекции по Геология, или Дескриптивна геометрия, или някаква друга тъпотия. Помня, че беше бая студено, но аз исках да преслушам голяма част от албума още на сергията, за да не се врътна с парите. Не бях  слушал SoM дотогава. (В последствие се оказа, че съм ги знаел, но като уейв група.)
Хареса ми по секунди - от първата, до последната и завинаги. 
През 1993 си направих първата татуировка -  окото от обложката. Три години я крих от баща ми.




Primus - Sailing The Seas Of Cheese - 05.1991
През пролетта на 1992 презаписах видеокасета (която още пазя) с невероятния скейт-филм "Plan B - The Questionable Video". Започваше с "Here Come The Bastards" и "Tommy The Cat". Не след дълго намерих целия албум и оттогава Лес Клейпул ми е на олтара.
По онова време много ме забавляваше да го пускам на фенове на Мейдън и да ги дразня колко по-добър е Клейпул от Стив Харис.







Nirvana - Nevermind - 09.1991
Имах късмета, един месец след излизането му , някой да го донесе от Щатите на презаписана касетка, която и аз презаписах. Година-две по-късно си го купих и на оригинална касетка от Унисон (примерно).
И за този албум съм писал вече...

Целият текст за Nevermind ТУК









The Cult - Ceremony - 09.1991
Купих го на "оригинална" касетка от Златни Пясъци през август 1992. Но нямах касетофон и 2-3 дни седях предимно в колата на плажа, за да го наизустявам. Блажéн!

Апропо, обложката на сингъла "Fire Woman" от "Sonic Temple", беше първата картинка, която обмислих за татуиране. Бил съм на около 17-18 години. Докато се появят обаче тату-студиата в БГ, меракът ми мина, защото рисунката беше доста реднек - сърце и огньове. В последствие, когато вече имах много други татуси си я направих заради доброто старо време. Направих си и "Rain" от "Love", но така и не си направих посветени татуси на албумите от този Топ 25.











The Ramones - Mondo Bizzarro - 02.1992

И понеже казахме всичко на Рамонес, ето и един от последните. Този успях да си го купя на "оригинална" касетка скоро след като беше излязъл. Яд ме беше, че е толкова добър, а е само 30-тина минути.












Tool - Opiate - 03.1992
През 1992 си бях записал и един друг скейт-филм "Union Wheel – Right to Skate", където  едни яки типове караха на фона на "Hush" и "Part Of Me".
Дотогава не бях слушал толкова сложна яростна музика. Веднага ме грабна. Проверих името на бандата от финалните надписи и зачаках...










Suicidal Tendencies - Art of Rebellion - 07.1992
Групата, която успя с един албум да ме накара да забравя за всичките 5 предишни албума. Освен това е една от най-странните ми покупки - в Мичурин, на "оригинална" касетка, един месец след като е бил издаден албума!
Години по-късно направихме трампа с Гого Шведа - аз му дадох диск на "Join the Army", а той ми даде на "Art of Rebellion". И двамата мислехме, че другия се е прецакал.







Sonic Youth - Dirty - 07.1992

През октомври 1992, във Виена, си купих първия компакт диск ever. Струваше равнастойността на 50 кутии Marlboro 100s на онези цени в БГ.
А за албума не знаех нищо. Бях гледал само клиповете "Youth Against Fascism" и "100%." Във второто видео скейтъри правеха трикове и участваше Джейсън Лии, про-скейтър по онова време. Това беше достатъчно да рискувам с покупката, макар че със свито сърце се надявах поне 1/2 албум да става за слушане. Оказа се, че е най-добрият им албум, който съм слушал и до днес.




Alice in Chains - Dirt - 09.1992

Септември 1992 си правех презаписи на клипове от MTV, току що донесени от Германия. "Would?" нещо не ме грабна.
През 1995 на морето, Здравко Кофича ми пускаше непрестанно целия "Dirt", като противотежест на моето твърдение, че "Nevermind" е най-доброто от грънджа.
Невероятен албум, особено ако сефтето му ти идва на морето, леко наинхалиран, на 22 годишна възраст. A в трептящите листа на една топола гледахме клипове на "Down in a Hole" и "Rooster". Бяхме високо.






Rage Against the Machine - Rage Against the Machine -10.1992
Лятото на 1993 Гича немери някакъв откачалник, който освен това имаше студиен видеоклип на "Killing In The Name", където Зак Де Ла Рока/Роша/Роча беше с тениска на скейтове "FUCT". Останалото е дълга история.












Tool - Undertow - 04.1993
Първият Тул толкова ми хареса, че с нетърпение чаках втория да изскочи от някъде, което за мен се случи чак през 1996. Един авер го донесе от Щатите и отказа да ми го продаде. Поне ми го остави за няколко седмици да му се радвам, което аз правих 100-тина пъти.
Един ден си седях в стаята, слушах си Тулец и си майсторях подарък за жена ми - малко телено дърво, порастнало върху камък. Съсредоточен върху фината моторика, въобще не съм обърнал внимание, че албумът е свършил. Изведнъж концентрацията ми се пропука. Звуците които идваха от улицата - блеене на кози и сечене на дърва, нещо нормално за квартал Витоша по онова време, се оказа, че всъщност не идвали от улицата, а бяха в стаята ми. А ПРОПОВЕДНИКЪТ НАПРАВО МИ ИЗКАРА АКЪЛА!! Така се стреснах, че в стаята ми е влязъл човек, който изведнъж започна да говори зад гърба ми.... И в момента ме побиват тръпки като се сетя.
Когато дойдох в съзнание се оказа, че звуците идват от тонколоните, а това е скрит трак в албума. Не е 10-ти, а 69-ти! На диска е имало е 60 празни трака между 9-та и 10-та песен, но аз никога не бях стигал до там за да разбера. На плеърът са му трябвали 1-2 минути докато стигне до 69-та песен, която аз очевидно никога не бях чувал и ме изплаши яката.
Презаписах си CD-то барабар с празните 60 трака, за да ми напомня как ми изкараха акъла тия копелета.

INXS - Full Moon, Dirty Hearts - 10.1993
В началото на 1994 във Виена пуснаха филм от клиповете на песните от този албум. Бях слушал INXS и преди това, но в този албум нямаше празно. След няколко месеца си го намерих на Витошка за никакви пари, защото беше без кутия и обложка. Пазя си го.











MTV Unplugged

Тези два ънплъгта на мен ми вървят ръка за ръка - не можеш да минеш само с единия.

Nirvana - 11.1994
След смъртта на Кобейн МТВ постоянно излъчваха клипове от концерта. Допреди това изобщо не си представях, че Нирвана ще стават за слушане, ако са с кухарки. Ставаха даже повече.





Alice in Chains - 10.1996
Алис ин Чейнс по същия начин! И на тях това им е "последния" албум, и те се счупиха да свирят на кухо.



Мамя! Тези двата са "бестове", ама вие не обърнахте внимание.


Anthrax - Stomp 442 - 10.1995
Купих си го в началото на 1996 г, на "оригинална" касетка, от спирката на Графа, под "Големите сутиени", до безистенa. Точно си бях купил най-скъпия уокмен на света и не се разделях с него. Дори го слушах повреме на шофьорския изпит и с квестора се посдърпахме, защото мислеше, че преписвам. А аз му обяснявах, как се съсредоточавам по-добре на "Random Acts of Senseless Violence".
Най-добрият Антракс, ако питате мен.







Die Toten Hosen - Opium fürs Volk 01.1996
Излезе година след като се бях върнал в БГ и нямаше откъде да го намеря. Немски пънк в България по онова време?! - Забрави! Та Марио си го купи в чужбина и ми го даде си го запиша на CD.
Преди половин година си го намерих на оригинален немски диск за левче. Тия на сергията не знаеха какво продават!
А еленчетата от клипа с еленчетата си ги татуирах през 2003 г.








Die Toten Hosen – Auswärtsspiel 01.2002
За първи път чух песни от него през май 2004, на концерта на групата в София, в мазето на "О!Шипка". Година-две по-късно си го купих от музикалния магазин на Славейков (вече не съществува).
И до сега много обичам да се гъбаркам с продавачите в музикалните магазини, питайки ги какво имат на Ди Тотен Хозен. За 20 години само 2 пъти са ме изненадвали с отговор различен от "МГС@$Ш%*§ каквооо?!?!".
Auswärtsspiel е единият път.






* Бих включил и "Blaze of Glory" на Jon Bon Jovi, но ме е срам.










7.02.2020 г.

Dead-ска игра

Dear friends,

If you're reading this, then you have lived to see the weekend again, unlike many other people.

To celebrate this fact, I bring to your attention a fascinating game filled with interesting facts. You can also use it as family entertainment with your kids. Pleasure and fun are guaranteed. Let's dive together in to the result of mixing Rock'n Roll, mental weakness and strong opiates.   👨‍👩‍👧‍👦     📝   ✏️

___________________________________________________________________________

Мили преатели,

Ако четете това, значи отново сте се дочакали уикенда, за разлика от много други хора.
За да отпразнуваме този факт, предлагам на вашето внимание една увлекателна игра, изпълнена с интересни факти. Можете да я използвате и като семейно развлечение с вашите деца. Удоволствието и забавата са гарантирани. Нека заедно се потопим в резултата от смесването на рок'н'рол, слаба психика и силни опиати.   👨‍👩‍👧‍👦     📝   ✏️