Егати свинщината!

16.12.2016 г.

RAP sHIT '94



Който копа гроб другиму,……най-добре се смее!
Всеки иска, малко могат, но кой ли ще посмее?
Изход от мъглата много трудно се намира
Малка част от нас го осъзнават и разбират.

До един превръщаме се всички в жалки роби,
Шибаните Супермени на компютърния век,
Пълниме телата си със всякакви отрови
И силна далавера е да си на някого човек.

Всеки вече пушка във багажника си има. Зима,
Знай настъпила е в хорските души. Пуши трева
И гледай ден за ден за ден за ден за ден да мине,
Живота скъп е, но и ковчега се заплаща със пари.

И от приятел нож в гърба очаквай денонощно
Болката от всички рани с алкохол полей
Да излезеш от живота жив почти е невъзможно,
Затова докато чакаш своя край гори, не тлей!

В евро, долари и злато баровци сме всички,
Наркотици, пистолети, алкохол, коли и пички.
Всеки гледа да докопа лесната печалба
И става все по-мътна, кървава и кална.

Знаем до какво довежда глупоста ни
Казваме красиви фрази и изпадаме в захлас
Политици, мутри, наркодилари и наркомани,
Корупция, престъпност и подземен свят.

Нацепени бизнесбатки и набедени хубавци,
отявлени парясници и рушветини с големи цици,
Кой от кого „по-истински“ и „по-себе си“.
- Докат‘ мойш си сипа гас на Тройката – дреми ти!

Бедняци без вина и богаташи без заслуга,
“Мижи да те лажем!” е основния девиз,
който иска, нека да живее във заблуда,
друг пък ще живее във охолство и каприз.

Думите ви силни са и целят се високо,
Другарки и другари, госпожи, господа.
Средствата набързо ваш’те цели оправдаха
И наведахте народа да го чукате отзад.

Той ми дава, аз му вземам – оборот да става,
Но времето за всичкини еднакво отминава.
Режат се глави наред за кинти и за слава
И работите ласно се оправят……с брадва.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ И СИЛНА завист мене ме облива.
Само като се напия МОЙТА РОДИНА Е МИЛА.
Мутрите си заживяха В ДНИ ВЕЛИКИ, В СЛАВНО ВРЕМЕ
И сараи построиха в НАШТЕ ПЛАНИНИ ЗЕЛЕНИ.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ, ОБИЧАМ мерцедес да притежавам,
С него аз да гъзарея ПЪРВА РАДОСТ Е ЗА МЕН.
ВСИЧКО БЪЛГАРСКО И РОДНО на мига го заебавам,
ЛЮБЯ, ТАЧА И МИЛЕЯ аз за евро всеки ден.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ СВОБОДНО и във София живея,
С ХУБОСТИ, БЛАГА ОБИЛНИ искам аз да се залея.
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ И РАСТНА ден за ден, да мине време,
СИН СЪМ НА ЗЕМЯ ПРЕКРАСНА, но на мене ми не дреме.


14.12.2016 г.

Television, the drug of the nation

А едно време усилвателите на сигнала за Сръбска телевизия се правеха от подръчни материали и се слагаха в пластмасови кутии за брашно, които бяха евтини, ширпотребни и лесно се дупчеха. Схеми, поялници, платки, жички, транзиртори, резистори - все едно си разпорил инспектор Гаджет. Буксите обаче се извеждаха красиво на кутията, разбира се, да не сме животни! Телевизорите имаха 4 крака, издут кинескоп, дървен фурнир и външни трансформатори, тежащи още толкова. Каналите се сменяха ръчно, което не беше проблем, защото бяха само два. Тези, с кутиите за брашно имаха по три.

И докато на покрива някой висеше на една ръка, държейки антената с друга и въртейки я с трета, 5 етажа по-долу друг крещеше на отворен прозорец - НЕЕЕ! ВЪРНИИИИ! МНОГОООО!! ВЪРНИ ПО-МАЛКОООО! ДОБРЕЕЕ! СТООООП! СТИГАААА! СТИГА БЕЕЕЕ! ВЪРНИ Я КАКТО СИ БЕШЕЕЕЕЕ! ...... В зависимост от разстоянието, този развален телефон можеше да достигне до пет човека. Двама-трима съседи често черпеха баща ми, защото има даваше нашето малко телевизорче от кухнята. Този благороден акт от негова страна значително облекчаваше процеса и скъсяваще комуникационната верига покрив-трети етаж.
Резултатите почти винаги бяха трогателни, но няма да забравя как веднъж съседът ни, батко Росен, започна да вика през прозореца да отидем ВЕДНАГА у тях. Той стоеше в средата на хола си с изражение на човек, гледащ чисто новата 500 инчова плазма 360º. На екрана на Великото му Търново 84+ имаше черно-бяло-синьо-зелен образ на жена с голямо деколте и минижуп. Май пееше. Изсмуквайки лигите си обратно, батко Росен промълви само: "Сексбомба!!". В днешно време ги наричаме фолкпевици, ама тогава кой ти е знаел.
Всъщност важното е, че гледахме Сръбска телевизия с цвят, което си си беше яко level up.

Това беше нищо в сравнение с груповите междублокови прожекции на "Робинята Изаура", повреме на режим на тока.
Населението се къпеше у рейтинги, бликащи от двата телевизора, свързани към акумулатор върху предните капаци на колите. Антенният кабел се спускаше от покрива на блока до улицата, на която изкараните маси, столове и посуда, придаваха празничност.
Жените бършеха по някоя сълза и кълняха оная гад Леонсио, мъжете гледаха какво технически може да се оптимизира за утрешната прожекция и кълняха ония гадове от енергото, а всички заедно кълняха децата, които ги бóлеше фара за Изаура и крещяха с пълни гърла, за да привлекат вниманието на събралото се множество.

Разбира се, Кашпировски и УКВ-антените от магнитни дискове, дойдоха с вятър на промяната.

Когато масово се появиха видеата, нещата просто си тръгнагнаха на зле. Когато собствениците на Betamax страдаха. Допреди това изразът "да отидем да гледаме видео" означаваше буквално да гледаме видеото. Само съпортните дейностти около това Събитие отнемаха поне час на зрителите - ходене за касетка до друг квартал, пазаруване на ядене и пиене, инсталиране на видеото в дома на този, чиито родители ги няма, затъмняване на прозорците, прозвъняване на всички, които са ти приятели и т.н.
Понеже родната милиция ни пази открай време, дори имаше случай, в който бяха извзели касетки и видео плейър от частен дом, за да ги "проверят за конспиративно съдържание". След новогодишните празници ги бяха върнали целите с петна и кръгове от чаши и бутилки, пепел от цигари и други следи от търсене на конспиративно съдържание.
Ако в онези времена партията беше дала на народа повечко Рамбо, Конан, Мръсни танци, МТВ и порно, и до ден днешен щяха да ни управляват. Oh, wait!