RAP sHIT '94

Който копа гроб другиму,……най-добре се смее!

Всеки иска, малко могат, но кой ли ще посмее?

Изход от мъглата много трудно се намира

Малка част от нас го осъзнават и разбират.

До един превръщаме се всички в жалки роби,

Шибаните Супермени на компютърния век,

Пълниме телата си със всякакви отрови

И силна далавера е да си на някого човек.

Всеки вече пушка във багажника си има. Зима,

Знай настъпила е в хорските души. Пуши трева

И гледай ден за ден за ден за ден за ден да мине,

Живота скъп е, но и ковчега се заплаща със пари.

И от приятел нож в гърба очаквай денонощно

Болката от всички рани с алкохол полей

Да излезеш от живота жив почти е невъзможно,

Затова докато чакаш своя край гори, не тлей!

В евро, долари и злато баровци сме всички,

Наркотици, пистолети, алкохол, коли и пички.

Всеки гледа да докопа лесната печалба

И става все по-мътна, кървава и кална.

Знаем до какво довежда глупоста ни

Казваме красиви фрази и изпадаме в захлас

Политици, мутри, наркодилари и наркомани,

Корупция, престъпност и подземен свят.

Нацепени бизнесбатки и набедени хубавци,
отявлени парясници и рушветини с големи цици,

Кой от кого „по-истински“ и „по-себе си“.

- Докат‘ мойш си сипа гас на Тройката – дреми ти!

Бедняци без вина и богаташи без заслуга,

“Мижи да те лажем!” е основния девиз,

който иска, нека да живее във заблуда,

друг пък ще живее във охолство и каприз.

Думите ви силни са и целят се високо,

Другарки и другари, госпожи, господа.

Средствата набързо ваш’те цели оправдаха

И наведахте народа да го чукате отзад.

Той ми дава, аз му вземам – оборот да става,

Но времето за всичкини еднакво отминава.

Режат се глави наред за кинти и за слава

И работите ласно се оправят……с брадва.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ И СИЛНА завист мене ме облива.

Само като се напия МОЙТА РОДИНА Е МИЛА.

Мутрите си заживяха В ДНИ ВЕЛИКИ, В СЛАВНО ВРЕМЕ

И сараи построиха в НАШТЕ ПЛАНИНИ ЗЕЛЕНИ.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ, ОБИЧАМ мерцедес да притежавам,

С него аз да гъзарея ПЪРВА РАДОСТ Е ЗА МЕН.

ВСИЧКО БЪЛГАРСКО И РОДНО на мига го заебавам,

ЛЮБЯ, ТАЧА И МИЛЕЯ аз за евро всеки ден.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ СВОБОДНО и във София живея,

С ХУБОСТИ, БЛАГА ОБИЛНИ искам аз да се залея.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ И РАСТНА ден за ден, да мине време,

СИН СЪМ НА ЗЕМЯ ПРЕКРАСНА, но на мене ми не дреме.

Television, the drug of the nation

А едно време усилвателите на сигнала за Сръбска телевизия се правеха от подръчни материали и се слагаха в пластмасови кутии за брашно, които бяха евтини, ширпотребни и лесно се дупчеха. Схеми, поялници, платки, жички, транзиртори, резистори - все едно си разпорил инспектор Гаджет. Буксите обаче се извеждаха красиво на кутията, разбира се, да не сме животни! Телевизорите имаха 4 крака, издут кинескоп, дървен фурнир и външни трансформатори, тежащи още толкова. Каналите се сменяха ръчно, което не беше проблем, защото бяха само два. Тези, с кутиите за брашно имаха по три.

И докато на покрива някой висеше на една ръка, държейки антената с друга и въртейки я с трета, 5 етажа по-долу друг крещеше на отворен прозорец - НЕЕЕ! ВЪРНИИИИ! МНОГОООО!! ВЪРНИ ПО-МАЛКОООО! ДОБРЕЕЕ! СТООООП! СТИГАААА! СТИГА БЕЕЕЕ! ВЪРНИ Я КАКТО СИ БЕШЕЕЕЕЕ! ...... В зависимост от разстоянието, този развален телефон можеше да достигне до пет човека. Двама-трима съседи често черпеха баща ми, защото има даваше нашето малко телевизорче от кухнята. Този благороден акт от негова страна значително облекчаваше процеса и скъсяваще комуникационната верига покрив-трети етаж.
Резултатите почти винаги бяха трогателни, но няма да забравя как веднъж съседът ни, батко Росен, започна да вика през прозореца да отидем ВЕДНАГА у тях. Той стоеше в средата на хола си с изражение на човек, гледащ чисто новата 500 инчова плазма 360º. На екрана на Великото му Търново 84+ имаше черно-бяло-синьо-зелен образ на жена с голямо деколте и минижуп. Май пееше. Изсмуквайки лигите си обратно, батко Росен промълви само: "Сексбомба!!". В днешно време ги наричаме фолкпевици, ама тогава кой ти е знаел.

Всъщност важното е, че гледахме Сръбска телевизия с цвят, което си си беше яко level up.

Това беше нищо в сравнение с груповите междублокови прожекции на "Робинята Изаура", повреме на режим на тока.
Населението се къпеше у рейтинги, бликащи от двата телевизора, свързани към акумулатор върху предните капаци на колите. Антенният кабел се спускаше от покрива на блока до улицата, на която изкараните маси, столове и посуда, придаваха празничност.
Жените бършеха по някоя сълза и кълняха оная гад Леонсио, мъжете гледаха какво технически може да се оптимизира за утрешната прожекция и кълняха ония гадове от енергото, а всички заедно кълняха децата, които ги бóлеше фара за Изаура и крещяха с пълни гърла, за да привлекат вниманието на събралото се множество.

Разбира се, Кашпировски и УКВ-антените от магнитни дискове, дойдоха с вятър на промяната.

Когато масово се появиха видеата, нещата просто си тръгнагнаха на зле. Когато собствениците на Betamax страдаха. Допреди това изразът "да отидем да гледаме видео" означаваше буквално да гледаме видеото. Само съпортните дейностти около това Събитие отнемаха поне час на зрителите - ходене за касетка до друг квартал, пазаруване на ядене и пиене, инсталиране на видеото в дома на този, чиито родители ги няма, затъмняване на прозорците, прозвъняване на всички, които са ти приятели и т.н.
Понеже родната милиция ни пази открай време, дори имаше случай, в който бяха извзели касетки и видео плейър от частен дом, за да ги "проверят за конспиративно съдържание". След новогодишните празници ги бяха върнали целите с петна и кръгове от чаши и бутилки, пепел от цигари и други следи от търсене на конспиративно съдържание.
Ако в онези времена партията беше дала на народа повечко Рамбо, Конан, Мръсни танци, МТВ и порно, и до ден днешен щяха да ни управляват. Oh, wait!

Television, The Drug Of The Nation - Disposable Heroes Of Hiphoprisy

Нирвана

Една от сутрините се обадих на моя човек Росен. Тамън бяха започнали лекциите в Минногеоложкия и аз много, ама наистина много не исках да присъствам на тях. Питах го какво ще прави през деня, освен че възнамерява да повтаря 11-ти клас, нещо за което много се беше постарал. Тайно му завиждах.
Времето беше приятно като за октомври, а и на мен много ми се пиеше бира на Баба Яга. Също ми се играеше и "Конан" на компютъра му Правец-нещоси, обаче ме мързеше да пътувам 1 час до центъра. В края на краищата можех и седейки си в квартала да не отида на лекциии.

Росен звучеше необичайно увеселен и надъхан като за утрин:
- Чакай, чакай да ти пусна една нова пънк банда!
В онези години пънкът беше окончателно умрял, макар и до ден днешен да твърдим обратното и да чуеш нова пънк банда си беше събитие.
- Мноо са яки, мноо щи харесат! Таман са от твоите. Един приятел ги донесе от Щатите, били супер-хит в момента. Албумът е излязал преди 20-тина дена!
И преди да отвърна каквото и да е, той пусна записа. Aз клекнах насред хола, защото телефоните не бяха мобилни.
През телефонната слушалка песента звучеше като нелегален концерт на Мисфиц. Някакви затихвания с реплики като паузи между песни, а след тях избухвания, сякаш започваха отново..., абе не ставаше много ясно.
- Стой си у вас, идвам! - Не че бях чул кой знае какво, но поводите да сляза до центъра и да не отида на лекции вече бяха три.
Седяхме в стаята на Росен и слушахме Нирвана. Един път, два пъти, не помня колко пъти. Разглеждахме пресниманата обложка и много се радвахме на тоя странен нов пънк. На мен ми действаше освежаващо след близо четири години глем рок. Не помня какво стана с Конан и Баба Яга.

Естествено презаписах касетата и като един виден пророк и будител я занесох в забравената от Бога Дървеница. Не получих очакваните овации, но пък моя човек Сашо много хареса "Смелс лайк тиин спирит". Години по късно си дадох сметка, че Сашо изглеждаше като смесица от Андрю Ууд и Кърт Кобейн - в лице приличаше и на двамата и се държеше като тях. Беше мускулест без да му личи, рус, дългокос, с наркоманско акне, афинитет към хероина и циклофренично поведение - ту жизнерадостен, ту налудничав, ту депресивен и меланхоличен. Беше най-добрият ми приятел по онова време. Свирехме в мазето му на инструменти, които бяха толкова скапани, че дори не се разбираше, че не можем да свирим. Треснята обаче трябва да е била достойна, след като веднъж неизвестен съсед стреля по нас с газов пистолет за да ни изгони от мазето.
Когато ни писваше да въртим едни и същи мелодии си сменяхме инструментите, за да измислим нещо с различно звучене - той хващаше китарата, аз барабаните. Така измислихме едно рифче, което много напомняше на "Тийн спирит" и дори искахме да го кръстим "Нирвана", но Кълт вече имаха песен с такова име. Както и още 100-тина други групи най-вероятно.
През пролетта на 1992 продавахме рок-плакати на Славейков. Сашо ги беше откраднал от някъде. Така финансираше порока си. Имаше един плакат на Невърмайнд. На добър растер и печат куката и кордата се виждаха. Най-после бях спечелил баса със Сашо има ли такова нещо на обложката. Задържах плаката-четворка за себе си.

Когато запролети отново през 1994, по ORT1 съобщиха, че Кобейн е сложил край на живота си. Няколко дни по-късно, на Марияхилфер щрасе се появи тениска "Sorry, Kurt" със снимка как е налапал дулото на карабина.

Есента вече захладняваше, когато Малкият Козел ми се обади във Виена за да ми съобщи, че Сашо е починал от хероин. Далеч преди да навърши 27.
Помислих дали да не си направя тениска "Сори, Сашо" със спринцовка, но в онези години правенето на тениски не ставаше току-така, а и най-вероятно щеше да се изтълкува като проява на лош вкус. Сигурен съм, че Сашо би я харесал.

Но му направих некролог. Оказах се единственият, който има негова снимка, на която се усмихва. Текстът бе съставен от заглавия на песни на Пойзън*. Нирвана нямаха подходящи.

И отново беше октомври.
Парчето, което бяхме замислили, така и не го нарекохме "Нирвана", та поне тази статийка.
Росен е жив и здрав, да ни е жив и здрав.

* Don't give up an inch

Cos every rose has its thorn

And give me something to belive in

Cos the life goes on.

POWER MACa

20 години

Стихотворението по-долу е написано преди повече от 15 години за да изрази чувствата, които съм изпитвал тогава към обекта на моите желания.
Днес, 10 юни 2016, се навършват 20 години откакто сме заедно и тези редове са също толкова актуални, колкото и в деня на написването им. Не бих променил нито една дума. Може би липсва само мелодия.
(Ревизия от 08/2018: Вече има мелодия )

Честит празник, любов моя! <3


Преди години я срешнах
Беше в колежа
Не ми обрърна внимание тя.
Не беше надменна
Но беше студена
Главата ми в миг завъртя.

Тогава си казах
Какво ли пък толкос специално
Та тук има толкова много жени.
Достатъчно бе една да желаеш
И в миг получаваш
Не две, ами три.

Тя в прозрачна пола насред коридора -
Дъхът ми замря.
“Недей да ме гледаш така, притеснявам се!”
Бяха нейните думи.
За миг изчервих се.
Бях зяпнал, сякаш гола бе тя.
В коридора тъмен, тя бе светлина.
В ушите ми кръв забумтя.

Тъй безлични са прекрасните рози
В сравнение с нея.
Те грозни са, сякаш измити
По-безопасни дори.
Да обича и наранява
По-добре тя умее
Да ме прави щастлив и
Да кара душата ми да боли.

Ден подир ден
Влюбвам се повече
Празнотата я няма,
Няма тъга,
Само безкрайната обич,
С която дарява ме тя.

Мислите ми все към тебе ме носят
Към нашия дом.
Ти даваш ми смисъл
Даваш ми полет
Ти даваш ми всичко
Което искал съм аз.
Най-зимния ден превръщаш в пролет.
Подарявам ти всички цветя!

Когато на стари
Преклонни години
Си спомниш за мене
Ако до тебе не съм
Ако поел съм по вечния път
Който води далече, там нейде отвъд
Припомни си тези няколко реда
Целуни ме насън.

А някой кара ...

Да ви разкажа ли нещо?

Когато бях дете много обичах да карам колело. Ама много, не слизах от него. Годините бяха такива, че резервни части имаше рядко, надалеч, бяха скъпи (освен ако не ти ги купят вашите) и трудно се намираха. Затова аз, като малко по-буен и скоклив велосипедист, постоянно се налагаше да ремонтирам моето с подръчни материали и части от други велосипеди. ПО-СТО-ЯН-НО, сутрин, обед, вечер. На практика повече го поправях, отколкото го карах. Винаги нещо се чупеше - я контрата, я кормилото, я криви джанти, я курбели, я седалка, веригата постоянно падаше.... 

Поради изложеното по-горе, колелото ми беше супер Франкенсбирщайн, реквизит от Mad Max, Hell on wheels, ужаса на хората с фоточувствителна епилепсия. Рамка от Лястовичка, вилка от голямото Балканче, кормило от малкото Балканче, седалка и гуми от Пегас, грипове от Симсон и т.н. Въпреки това аз си го обичах и с омазани с грес ръце щастливо стисках кормилото.

Добре си спомням, беше лятна сутрин. Излязох да покарам след поредното разглоби-сглоби. Всичко беше ОК, колелото вървеше чудесно, нищо не тракаше, не опираше и нямаше луфтове. След няколко кръгчета из квартала стана ясно, че най-накрая съм го завършил! Вече не се нуждаеше от настройки, от крадени части и десетте универсални ключа, които носех със себе си. Имаше нужда, като всяко детско колело, само от това да бъде карано с радост.

Когато идеята, че вече всичко е наред изкристализира в главата ми, се почувствах празен. Вместо да съм щастлив бях огорчен. Перфектният момент бе убит от настъпването му.

Качих се на третия етаж на строежа на "Дома на книгата" и засилих колелото оттам. То се завъртя на 360 градуса във въздуха и падна на предна гума, която заедно с вилката се усука като дъга. Рамката също беше непоправимо изкривена и така приключи всичко.

Щом сте прочели текста до тук, заслужавате да научите какво е искал да каже авторът.

Ако отношенията ви с мен са достигнали точка на нормална достатъчност, не си мислете, че няма да метна колелото от третия етаж, само за да го видя как пада. Това, че ви харесвам, не означава, че няма да ви нараня. Това, че ми е хубаво с вас, не означава, че няма да се лиша от вас. Това, че с години усърдие, ден след ден сме градили връзка, не означава, че няма да я съсипя със замах. Липсата и страданието от загубата ви не биха ме спрели. Това, че ви предупреждавам, далеч не означава, че съм нормален.

Имайте едно наум, че това най-вероятно важи и за други хора. Може би и за вас самите. 

Детство мое, реално и вълшебно

Отраснал, както голяма част от нас, с приказки на хартиен и винилен носител, често съм си давал сметка, че има нещо нередно в живота на героите. Къде осиротяване в ранна детска възраст, къде беднотия, къде омраза, къде непоканена кръсница, но общото при повечето от героите са проблемите им в детството. Те преминават през всевъзможни перипетии за да постигнат душевен мир и/или финансово добруване.

Отново в детството ни имаше едни 3D картички, от които гледаше китайка. Ако разместиш леко картичката китайката започваше да намига палаво. 

Та мръднах малко аз (встрани) и станах свидетел на следните приказни аномалии, показващи ми за пореден път, че няма правилна или грешна гледна точка, а само широчина на кръгозора и диоптър:

- Пепеляшка – полусираче тормозено от мащеха и доведени сестри. Баща ѝ се прави, че не забелязва, за да не спре новата му жена да му пуска.
От въглеродния двуокис, стелящ се около огнището, на момичето започват да ми се привиждат тикви превръщащи се в скъпи коли, плъхове превръщащи се в слуги, най-скъпите обувки от мола и партита с богати и известни, които я желаят.

- Спящата красавица – най-професионалният ленивец. Нито 1 ден трудов стаж и над 42340 дни сън. И притова само за периода на приказката!

- Рапунцел – ниска хигиена. Може ли човек да не се подстриже 10 години?! Поне връхчетата! Е как няма да стане косата ѝ на въже. И в приказката се споменава само за окосмяването на главата й.

- Снежанка – след 2-3 опита за убийството ѝ, тя заживява със седем джуджета. И те и тя са подозрително щастливи и доволни. Нищо чудно, ако са били като Тирион Ланистър.
Умира отровена от завистница. Принц Некрофил я съживява с целувки. И после Живите-мъртви. Упс, грешка – заживяли щастливи.

- Красавицата (и звяра) – Момиче от село, което доказва, че външният вид на мъжа няма никакво значение, ако той притежава богатства, замък и слуги.

- Принцът и просякът - отегчени суингъри.

- Всевъзможни крале, които дават мило и драго (1/2 кралство и ръцете на дъщерите си) само и само някой да им извърши някаква мокра поръчка.

 - Хензел & Гретел – малки дечица, захвърлени в гората на дивите зверове. След третия пореден път на изоставяне те:

  1. самите се превръщат в диви зверове и изгарят жива бабата, която ги е подслонила и нахранила. ИЛИ...

  2. попадат на користна баба-човекояец, която гледайки ги се чуди „С ориз или с картофи?”. Така или иначе я изгарят жива.

- Малката кибритопродавачка – халюцинирайки е застигната от бялата смърт в невръстна детска възраст. Типичен пример за това, че „Животът е гаден, а след това умираш.”

- Карлсон – красив, умен, прилично дебел, в разцвета на силите си шведски педофил. Склонява малки момченца да се качват с него на покрива за да им покаже перката си.

- Хипи дълхото чорапче – проблеми в детството, полу-сирак, с баща в неизвестност. Склонност към насилие и фантазиране, мъжкарана.

- Пинокио – лъжлив нехранитатко

- Буратино – руско менте на Пинокио

- Котаракът в чизми – мъжко котенце с високи лачени ботуши и пера - яко drag queen!

- Макс & Мориц – хулигани за пример, намерили смъртта си в мелница и дадени за храна на патиците. 

- Хитър Петър – беден балкански терикат с басмена диагоналка, чиято вечна цел е да не се мине.

- За Мечо Пух & Co. може да се напише отделна книга с психическите и физически недъзи.

Към анимационните герои дори няма да поглеждам.

Следва добавянето на още приказни персонажи.

Серемония 2016

Изгледах 3-4 оскарови филма и възнамерявам да изгледам не повече от още 2-3 и то от вещомания. Това обаче не ми попречи да хвърля едно око на голяма част от трейлърите.
Направи ми впечатление, че почти всички ленти разказват за други времена, предимно отминали. Има и някое и друго бъдеще, но настояшето е само за цвят.

 В цифри - от 16 трейлъра :
- 3 в настоящето
- 2 в бъдещето
- 11 в миналото, 5 от които за '50-те години (приблизително) на 20-ти век.
С думи - 80% от филмите, достигнали до финалната права в Топ 5 категории, не разчитат на настоящето.

Според мен това идва да покаже че:
- Няма нищо в настоящето, което да си струва разказването;
- Слаби сценарии, на който им е необходима друга епоха за да имат изобщо какво да описват;
- Филмите се правят за други времена за да можеш да удариш с една лента колкото можеш повече категории - от бест муви чак до костюми;
- По-лесно се прикрива слабата актьорска игра, а дори и да не я прикриеш, декорите, ефектите и носталгията спасяват положението.

Да, голяма част от най-яките филми не са били за настоящето от гледна точка на миналото, но кога по дяволите, ще започнете отново да снимате бижута като "Обичайните заподозрени", "Криминале", "Боен клуб", "Мълчанието на агнетата", "Американски прелести", "Гепи", "Добрият Уил Хънтинг", "Жега", "4 сватби и едно погребение", "Големият Лебовски", "Няма място за старите кучета", "Белязаният", "Челюсти" и т.н.?

Много ви благодаря за кинематографията! Продължавайте да снимате "черно-бели филми" на 3D или 6D-филми като "Марсианецът" и "Аватар". И си ги гледайте сами на ‪#‎оскарите‬.