- Ти пък, къде ме прати във Волуяк в тоя студ? Да не би колите в София да са свършили? - попитах.
- Па' то Волуяк е в София, бе! Аз всеки ден идвам оттам на работа! - каза той, сякъш ежедневното му идване е довод, че Волуяк е в София.
- Няма да отида до там в тоя студ! Да я гледам, после да я караме до тук за оглед, после да я връщаме ...
- Няма какво да й гледаме! Аз съм я поддържал, всичко й е сменено и работещо! - каза майсторът сякъш това бе довод да не я прегледаме. - Той ми е съсед. Все пак Георги Христов много пътува из страната и не може да си позволи колата му да не е на ред.
- Георги Христов? Георги "Ритъма Шакъдъм" Христов?
- Да бе, за тва ти я предлагам, щото той си взе Мерседес и тази вече не я кара.
Речено-сторено. В прекрасна съботна утрин с моя човек се метнахме на неговата кола и в 10 ч. бяхме на път. Бяхме взели кафета, цигари и всичко необходимо за оглед на кола, т.е. нищо особено. Минус двата градуса създаваха известен дискомфорт, но все пак февруари не ще бъде май. Настроението бе приповдигнато, километрите весело препускаха през гробищни паркове и Модерни предградия.
Пристигаме на нещо като мегдан. Там имаше павильон с топло "кафе", но го нямаше човекът, който бе обещал да ни чака. Добре, че не пия кафе. След 20-тина минути вече ни беше хладно и в колата.
- Получих СМС! Я, включил си е телефона, вече мога да му звънна. За пети път. - зарадвах се аз.
- Къде сте? Идвам, идвам! - каза той, в отговор на моето ало. - Добре де, не очаквах да дойдете на време. (А кога, по дяволите си очаквал да дойдем?!?!)
Къщата е Георги Христов е наблизо и добре че не си оставихме колата, ебати студа е в 10:40!
Такааа! Няма кой да отвори гаражааа. След известно суетене майсторът предложи да намери кой да го отключи. Чудесна идея, другият начин биха го нарекли влизане с взлом.
Най-накрая, ето я! Добре изглежда, запазена е и ... не пали!
- Нема се плашиш, акумулаторът е паднАл, са ше донеса мой. - И изчезна. И ние седим пред разградения двор и отворената кола на Георги Христов и я опипваме. Добре, че никой не ни видя. Засега.
Върна се с акумулатор. Запали. Най-после ще я покараме и да си ходим, че вече умряхме от студ.
Не тръгва, не може да отлепи от мястото! Басимайгада, почваме да се изнервяме. Сега пък какво има? Я, блокирали са й задните колела. Кажи чесно! Колко необичайно след като е седяла 6 месеца на ръчна спирачка, това няма как да не даде отражение.
- Момчета, елате да ме бутнете да я изкараме от гаража, навън няма как да не превъртят! Нищо й няма на колата!
Тук, в 11:15 ние просто трябваше да кажем "Беядамуеамайгада в тоя студ, ние сме купувачи и то доста търпеливи, ако не си забелязал!" и да отпрашим към истинската София, но...
Започнахме да избутваме тон и две-триста с блокирала ръчна от гаража. Отне време. Постоплихме се. Улицата е заледена под заснежението. Ще превъртят гумите, ама никога! Бутаме. Бутаме отново и си се смеем. Абе, не бяхме ли тук за да ни ухажват да я купим, а се оказахме отзад бутайки я?!
- Така няма да стане! Много е заледено, няма триене, но ми хрумна нещо друго! Ще отида до един съсед, който има горелка-пърлачка и ще нагрея барабаните за да отпуснат. - каза майсторът и даде газ. Колата потегли боксувайки, а блокиралата ѝ задница се 'лъзгаше наляво-надясно, докато взимаше волуйските завои на ръчна. Буквално.
Към 12 ч., след близо 30 минути пристъпване от крак на крак, с моя човек тръгнахме по следите на майсторлето да проверим дали не е финиширал като Шъмахер на ски в някоя канавка. (Как ли е правилно да се каже - волуйска или волуежка канавка?) Повъртяхме се, повъртяхме се и се върнахме при хасиендата на Христов, щото Волуяк голям!
След още десетина минути се появи майсторът, като и той и Форда пееха, истинският оглед най-после можеше да започне за трети път. Ровене, почукване, подръпване, оглеждане, снимане, каране, палене, гасене, намиране на подписани картички в багажника с лика на собственика и т.н., всичко както си му е реда.
"- Дали да не си вземем няколко картички?
- Ти луд ли си? За какво са ти, срамота е дори да се похвалиш." - провеждам диалог наум.
- Ей, каво правите с колата ми, бе? - Георги Христов по чехли и пеньоар е гледка, която искам да забравя. - Кой ви пусна в гаража ми?
- Пич, нямаш идея колко неща изпусна! Връщай се в леглото.
Седмица по-късно в си купих Фолксваген от една женица, живееща почти до нас. И за това събитие има какво да се разкаже, но да отидеш до Волуяк и да утрепеш 1/2 ден за да купиш старият Форд на Г. Христов, а вместо това да го буташ 3 часа с идеална цел и блокирала ръчна спирачка, при минусови температури е безценно. Не го правете.
